Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Черният пушек се кондензира по тавана на килията ѝ на малки капчици, които заваляха върху нея. Потекоха по белите ѝ пръсти и протегнатите нагоре ръце. Тя отметна глава и изкрещя. На Джон не му беше нужно да чува вика ѝ, за да познае екстаза - личеше си в позата ѝ. Тя се вдигна на пръсти, гърдите ѝ се изпъчиха напред, потръпваше, докато капчиците милваха тялото ѝ, докосваха всяка частица от нея.

Тя потръпна един последен път и се отпусна върху стената на камбаната. После безжизненото ѝ тяло се свлече на дъното.

Мъглата се стелеше над нея, сякаш в очакване.

„Свърши се“.

Джон се дръпна от камбаната. Заобиколи трупа на Вацлав и забърза към прозореца. Дръпна завесите докрай и слънчевата светлина целуна камбаната. Прокълнатото тяло на тварта избухна в пламъци и противният пушек се смеси с чакащата мъгла.

Чернилката, вече подсилена от същността на тварта, побягна от слънчевата светлина и се оттегли към единствения тъмен път, който ѝ оставяше - стъклената тръба, водеща обратно към диаманта. С помощта на сребърно огледало Джон отразяваше светлината по дължината на тръбата, като гонеше чернилката обратно в изумрудената сърцевина на скъпоценния камък, единственото ѝ убежище в този окъпан от слънце свят.

След като чернилката се събра изцяло вътре, Джон внимателно счупи восъчния печат и махна диаманта от тръбата. Държеше малкия отвор на светло, докато отнесе камъка до пентаграма, който бе начертал много отдавна на пода. Постави диаманта в средата му, все още под лъчите на слънцето.

„Толкова съм близо...“

Внимателно нарисува със сол кръг около пентаграма, като припяваше молитви. Животът му бе почти изтекъл, но най-сетне щеше да постигне голямата си мечта.

Да отвори портал към света на ангелите.

Шестстотин шейсет и пет пъти беше рисувал същия този кръг, шестстотин шейсет и пет пъти бе припявал същите молитви. Но в сърцето си знаеше, че този път ще е различно. Припомни си стиха от Откровение: „Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест“ 31.

- Шестстотин шейсет и шест - повтори той.

Това беше броят на създанията, които бе затворил в тази камбана, броят на димните субстанции, които бе събрал при огнената им смърт в този диамант. Бе му отнело цяло десетилетие да открие толкова много, да ги затвори и да събере злата есенция, която оживяваше тези прокълнати същества. Сега същите тези енергии щяха да отворят портала към ангелите.

Скри лице в шепи и цялото му тяло се разтресе. Имаше толкова много въпроси към ангелите. От времето, описано в Книга на Енох, те не бяха идвали при човека без заповед на Бог. Оттогава човекът не се беше облагодетелствал от мъдростта им.

„Но аз ще донеса светлината им на земята и ще я споделя с цялото човечество“.

Отиде до камината и запали дълга свещ. Обиколи с нея кръга, като палеше петте свещи по върховете на пентаграма. Жълтите пламъци изглеждаха слаби и незначителни на светлината на слънцето и се полюшваха от течението от прозореца.

Накрая дръпна завесите и стаята потъна в мрак.

Забърза обратно и коленичи до самия кръг.

Чернилката потече от малкия отвор в скъпоценния камък. Движеше се предпазливо, може би усещаше, че светът все още е окъпан в светлината на новия ден. После сякаш събра кураж и се хвърли към Джон, сякаш искаше да го погълне, да го накара да плати за дългото си пленничество. Но кръгът от сол я задържа.

Без да обръща внимание на заплахата, Джон зашепна на фона на пращящия огън. Говореше на езика на Енох, смятан за отдавна изгубен.

- Заповядвам ти, Господарю на мрака, да ми покажеш светлината, която е противоположността на твоите сенки.

Вътре в кръга черният облак потръпна веднъж, втори път, издуваше се и се свиваше подобно на живо сърце. С всеки удар ставаше все по-голям.

Джон долепи молитвено длани пред гърдите си.

- Пази ме, Господи, докато гледам славата твоя.

Чернилката се сви в овал, достатъчно голям, за да може човек да мине през него.

До ушите на Джон достигнаха прошепнати думи.

- Ела при мен...

Гласът се надигаше от портала.

- СЛУЖИ МИ...

Джон взе свещ и я запали от една от другите по върховете на пентаграма. Вдигна я високо и отново призова Бог да го закриля.

Нов звук достигна до него, сякаш нещо се размърда от другата страна на портала. Чуваше се и тежък звън, като от удар на метал в метал.

Думите зазвучаха отново в ума му.

- ОТ ВСИЧКИ СМЪРТНИ ТЕБ ЕДИНСТВЕНО НАМИРАМ ЗА ДОСТОЕН.