Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Граф продължи:

— Раците обожават мърша. При всичките тези трупове трябваше отдавна да са довтасали. Както са направили птиците. Само че не виждам ни един — нито жив, нито мъртъв.

— Може да са усетили токсина и да са останали в джунглата.

— Ако си прав, това може да ни подскаже нещо за произхода на токсина или за бактерията, която го е произвела. Може би и преди са се сблъсквали с такъв смъртоносен цъфтеж. Или са развили резистентност. Във всеки случай, колкото по-бързо изолираме източника, толкова по-добре.

— За да помогнем на островитяните… Граф сви рамене.

— И това, разбира се. Но по-важното е да спрем разпространяването на организма. — Млъкна, загледан в жълтеникавата мътилка, после сниши притеснено глас. — Боя се, че може да е предвестник на онова, от което се страхуват всички специалисти по морска биология.

Монк го погледна въпросително.

— Бактерия, която ще наклони везните, която ще е достатъчно токсична, за да унищожи напълно живота в моретата.

— Възможно ли е това?

Граф пак клекна и се захвана за работа.

— Може би вече е налице.

След това мрачно предсказание двамата почнаха да събират проби в епруветки, торбички и пластмасови чашки. Занимаваха се с това близо час, а слънцето се катереше все по-високо над скалите, лъчите му се отразяваха във водата и Монк се пържеше в биозащитния си костюм. Започна да си фантазира за студен душ и леден коктейл с чадърче.

Бавно се придвижваха по плажа. Близо до скалната стена Монк видя снопче обгорели ароматни пръчици тамян, забодени в полукръг пред малко будистко светилище: седнала фигура с изгладени от морето и пясъка черти и импровизиран заслон, оплескан с птичи курешки. Изглежда, местните бяха запалили пръчиците благовония като защита срещу токсичния прилив, с надеждата за божествена намеса.

Полазиха го студени тръпки. Запита се дали и техните усилия няма да са също толкова нахалост.

Ритмичният рев на приближаваща се лодка го накара да обърне глава към морето. Огледа плажната ивица. Докато събираха пробите, с Граф бяха подминали издаден в морето скалист участък и зодиакът им беше останал зад него, скрит от погледа.

Заслони очи. Австралийският им кормчия ли местеше лодката по-близо до тях, или какво?

Граф застана до него.

— Много е рано да се връщаме.

Огнестрелен откос отекна над водата, сякаш за да извести появата на очукана синя моторница иззад скалистата издатина. Монк преброи седмина мъже в задната й част, главите им бяха увити с шалове. Слънцето се отразяваше в дулата на карабини.

Граф ахна и отстъпи назад.

— Пирати…

Монк поклати глава. „Направо нямам думи…“ Лодката обърна към тях и заора през плаващите трупове.

Монк стисна Граф за яката и го дръпна в сянката на скалите.

Пиратството беше във възход навсякъде, но индонезийските води открай време изобилстваха с такива главорези. Множеството острови и малки атоли, хилядите тайни пристани, гъстите джунгли — всичко това създаваше идеална почва за процъфтяването на древния занаят. А след последното цунами в района броят на местните пирати се беше умножил допълнително покрай възможностите за безнаказан грабеж, създадени от хаоса и оскъдното полицейско присъствие.

За едни — трагедия, за други — печалба.

Явно и сега се беше получило същото.

Но кой можеше да е толкова алчен, че да навлезе в тези води? Стрелците се бяха увили от глава до пети в импровизирани биозащитни костюми. Може би бяха чули, че токсичните нива спадат? И бяха решили, че рискът си заслужава?

Докато отстъпваше към сенките, Монк хвърли поглед към мястото, където беше пристанала тяхната лодка. Зодиакът можеше да донесе дебела пачка на местния черен пазар, да не говорим за скъпото научно оборудване, с което беше натоварен. Кормчията им не беше отговорил на стрелбата. Онези явно го бяха изненадали и повалили още с първите изстрели. У него беше и единствената им радиостанция. По всичко личеше, че ще трябва да разчитат единствено на себе си.

Представи си Лиза на борда на луксозния лайнер. Катерът на австралийската брегова охрана патрулираше около малкото пристанище. Поне тя би трябвало да е извън опасност.

За разлика от тях.

Скалите им отрязваха пътя за бягство към сушата. Вляво и вдясно се простираше пуст плаж.

Монк издърпа Граф зад единственото налично прикритие — една голяма скала.

Моторницата се насочи към тях. Затрещяха автомати, куршумите вдигнаха пясък и прах в права линия към скривалището им.