Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Повечето от островите, над които прелетяха, бяха в същото окаяно състояние.

После Райдър забеляза от въздуха летището на Натуна Бесар.

— Все някой трябва да има сателитен телефон там — каза им. — Или ще намерим някоя работилница, където да поправят радиостанцията ни.

Понеже и без това трябваше да заредят, решиха да кацнат в закътаното заливче. И сега Лиза чакаше Райдър да се върне.

И Сюзан да дойде на себе си. Все по-притеснена, Лиза сложи ръка на влажното й чело. В сумрачната кабина лицето на Сюзан излъчваше сияние, което се лееше сякаш не от кожата, а от костите й. Челото й гореше.

Но не от треска.

Лиза вдигна ръката си. Усещането за силна топлина остана.

Какво ставаше, по дяволите?

Лиза изплакна трескаво дланта си с вода от един термос и я изтри в одеялото. Паренето отслабна.

Лиза впери поглед в сияйната кожа на Сюзан и затърка дланта си с другата ръка да разкара боцкането. Това беше нещо ново. Цианобактериите, изглежда, произвеждаха някакво разяждащо вещество. Вещество, от което кожата на Лиза пареше нетърпимо, но което очевидно не причиняваше никакво неудобство на Сюзан.

Какво ставаше?

Сякаш прочела мислите й, Сюзан измъкна едната си ръка изпод одеялото и я протегна към слабите слънчеви лъчи, които влизаха през прозорчето на люка. Сиянието на кожата й изчезна, погълнато от по-силната светлина.

Контактът сякаш успокои Сюзан. Дълга въздишка се отрони от устните й.

Слънчева светлина.

Възможно ли беше?

Подтикната от любопитство, Лиза докосна с пръст огряната от слънцето кожа на Сюзан. После бързо дръпна ръка и я разтърси. Все едно беше пипнала нагорещена ютия. Изплакна отново ръката си, но на пръста й вече се вдигаше мехур.

— От слънчевата светлина е — каза Лиза високо. Спомни си предишния й пристъп — тогава Сюзан беше задържала поглед върху изгряващото слънце. Спомни си и за уникалната характеристика на цианобактериите. Te бяха предтечите на съвременните растения. Съдържаха рудиментарни хлоропласти, миниатюрни работилници, които превръщаха слънчевата светлина в енергия. С изгрева на слънцето цианобактериите бяха пощурели. Започнали бяха да произвеждат енергия.

Но с каква цел?

Лиза сведе поглед към навигационната карта, захвърлена на пода. Спомни си как Сюзан беше посочила конкретно място на картата при предишния си пристъп.

— Ангкор — промълви Лиза.

Решила бе, че е просто съвпадение. Сега не беше толкова сигурна. Спомни си един разговор, който беше чула, докато висеше вързана за хирургическата маса на кораба. Девеш говореше по телефона на арабски. А тя беше различила само една дума.

Едно име.

Ангкор.

Ами ако не беше съвпадение?

И какво друго знаеше Сюзан?

Имаше само един начин да разбере. Прегърна Сюзан през раменете, като гледаше одеялото да остане помежду им, после я издърпа под светлината от предното стъкло на лодката.

Сюзан потръпна веднага щом лъчите докоснаха лицето и. Очите й се отвориха като пърхащи крила на пеперуда, Черните зеници се обърнаха към слабата светлина. Но вместо да се свият, зениците й се разшириха, сякаш да поемат Колкото се може повече светлина.

Лиза си спомни за бактериалното нашествие в ретините й, струпването около зрителния нерв, който свързваше пряко окото с мозъка.

Сюзан за момент се вдърви, после каза завалено:

— Лиза?

— Да?

— Трябва да… трябва да стигна там… преди да е станало късно.

— Къде? — попита Лиза, макар да знаеше отговора. „Ангкор“.

— Няма време — промълви Сюзан. Очите й се притвориха, избягвайки светлината. Беше уплашена. И не само заради надвисналата опасност, прецени Лиза. Сюзан се страхуваше от промените, които настъпваха в тялото й. Съзнаваше истината, но не беше в състояние да спре промяната.

Лиза я издърпа извън светлината. Гласът на Сюзан веднага укрепна. Тя стисна силно китката на Лиза. Извън светлината кожата й пареше, но поносимо.

— Аз… аз не съм лечението — каза Сюзан. — Знам какво си мислите всички. Но не съм… все още.

Лиза смръщи чело.

— Какво имаш предвид?

— Трябва да отида там. Чувствам го, тегли ме като магнит. Сигурна съм. То е като спомен, заровен в главата ми, който ми убягва само на косъм. Знам, че съм права. Просто не мога да обясня защо.

Лиза си спомни собствената си лекция на борда на кораба. За баластното ДНК, за древните вирусни секвенции в гените, за колективната генетична история, вложена в наследствения човешки код. Възможно ли беше бактериите да отключват нещо в гените на Сюзан?