Джеймс Ролинс - Последният оракул

Бяха изгубили ключови хора по време на първоначалната атака, а заради огнената буря цяло крило от подземния комплекс оставаше затворено. Ремонтът и проверките на инфраструктурата още не бяха приключили.

Политическата каша беше още по-голяма. Успели бяха да заловят невролога д-р Джеймс Чен, един от Язоновците, работил с Мейпълторп и Макбрайд. Подложен на непрестанни разпити, той им помагаше да изкоренят плевелите в Министерството на отбраната, да отделят корумпираните Язоновци от останалите учени, които си гледаха работата съвестно и в рамките на закона. Историята с Мейпълторп беше друго нещо. Приживе пипалата му бяха стигали до всички вашингтонски разузнавателни агенции. Оставаше неясно дали е действал на своя глава, или във Вашингтон все още има хора, подкрепяли и подпомагали безумните му планове. В резултат, агенциите бяха заели отбранителна позиция и се надпреварваха да се сочат взаимно с пръст.

Някои стигаха дотам, че да обвиняват Сигма за кашата.

С други думи, над организацията им кръжаха лешояди, но пък Пейнтър имаше подкрепата на един благодарен президент. Имаше да се свърши още доста работа, но рано или късно — по-скоро рано — нещата щяха да дойдат по местата си. Утре Пейнтър имаше уговорена среща със заместника на Шон Макнайт, новия временно изпълняващ длъжността директор на АИОП. Президентът беше предложил поста на него, но Пейнтър отказа. Ръководството на Сигма имаше нужда от приемственост. Организацията беше рожба на Арчибалд Полк и Шон Макнайт и Пейнтър не можеше да я изостави.

Хвърли поглед към Грей.

— Предполагам, че утре цял ден ще си в болницата.

Грей кимна.

— Не искам Кат да остава сама.

Операцията на Монк Кокалис беше насрочена за шест сутринта. От изследването с магнитен резонанс беше станало ясно какво са му сторили в Русия, но нямаше гаранции, че увреждането ще може да се отстрани. Руснаците бяха свързали микрочип към базолатералната амигдала на Монк. Невролозите смятаха, че чипът е причинил и впоследствие поддържал състояние, познато като „флуидна амнезия“. Върху тази техника вече имало проучвания и експерименти — амнезията се предизвиквала изкуствено с помощта на различни вещества, най-вече с пропранолол като бета-блокер, за да се заличат силни травматични спомени. Руснаците бяха използвали Монк за морско свинче, изпробвайки биотехнологичен метод вместо медикаментозен.

Операцията беше отложена, докато свърши антирадиационното му лечение. През това време невролозите си бяха блъскали главите над неговия случай, но все още не можеха да кажат дали паметта му ще се върне някога — особено предвид на другите находки от магнитния резонанс. За да инсталират чипа, руснаците бяха премахнали малка част от мозъчната кора на Монк.

Пейнтър си спомни ужаса, с който Грей беше посрещнал новината. Командирът първо занемя, а после каза сащисано: „Първо ръката му, а сега и част от мозъка… белят го като лук това момче“.

— Има ли някакви признаци, че разпознава Кат? — попита Пейнтър.

Грей поклати глава.

— Лекарите не я пускат при него. Казват, че докато чипът е в главата му, всеки допълнителен стрес върху паметта — като емоционално натоварване от среща с жена му например — може да причини повече вреда, отколкото полза.

— Но все пак е влизала при него.

Грей кимна.

— Нямаше как. Влезе в стаята с група сестри. Монк разговаря с тях, но появата на Кат не предизвика никаква по-специална реакция. Абсолютно никаква. Тя много се разстрои. Толкова беше щастлива, че Монк е жив, а ето че той дори не може да я познае.

— Тогава не ни остава друго, освен да се надяваме на най-доброто.

29 септември, 18:21

Университетска болница „Джордж Вашингтон“

Мъжът се събуди в стая с твърде ярко осветление. Толкова ярко, че очите му смъдяха, а главата му пулсираше болезнено. Последва гадене и световъртеж. Той преглътна с мъка няколко пъти и стисна очи с надеждата да се ориентира къде е горе и къде — долу, после отвори малко едното.

Стройна жена в синя болнична престилка го потупа по ръката.

— Готово, г-н Кокалис. Дишайте спокойно — каза тя, после се извърна. — Този път май наистина идва на себе си.

Световъртежът намаля чувствително. Барабанният ритъм в главата му утихна до усещане за неприятна тежест. Мъжът установи, че се намира в болнична стая, после спомените заприиждаха на пресекулки. Операцията. Вдигна ръка и видя централния източник, през който му вливаха система с бистър физиологичен разтвор. На стойката беше закачена и банка кръв. До леглото му бръмчеше медицинска апаратура и примигваха монитори.