Джеймс Ролинс - Ключът на страшния съд

Кат кимна, макар и малко сковано. Вече беше започнала да съставя планове.

Пейнтър се върна при екрана.

— Мисля, че това ни дава добра отправна точка. Ако всички…

Телефонът в джоба му иззвъня и го прекъсна. Пейнтър вдигна ръка, давайки знак на другите да изчакат, извади апарата и погледна екрана. Беше секретарят му. Нещо не беше наред. Беше наредил да не го безпокоят, освен ако не е спешно.

— Какво има, Брант?

— Сър, току-що се обадиха операторите. Имало куп позвънявания на деветстотин и единайсет от Принстън. Като че ли около лаборатория „Карл Икан“ е избухнала престрелка.

Физиономията на Пейнтър остана безизразна. Това бе лабораторията, към която бяха тръгнали Монк Кокалис и Джон Крийд. Би трябвало да са пристигнали в Принстън преди около час. Пейнтър нарочно не погледна към Кат, съпругата на Монк.

— Свържи ме с местните власти и установи сателитна връзка — нареди той, преструвайки се по-скоро на раздразнен, отколкото на разтревожен. — Идвам.

Прибра телефона и се обърна към присъстващите.

— Добре, всички си знаете работата. Да действаме. Обърна се и тръгна към изхода.

Усети погледа на Кат в гърба си. Беше подозрителна, но нямаше нужда да я тревожи, преди да разбере каква е ситуацията.

Особено като се имаше предвид, че чакаше второ дете.

18:45

Монк поведе останалите с насочен напред пистолет. Имаше само десет патрона… и най-малкото трима противници. Доста неизгодна позиция, особено след като онези бяха с автоматични оръжия. Не смееше да пропилее и един куршум. Вторият му пълнител бе в куфарчето, но то бе зарязано пред вратата на лабораторията на Малой.

— Има ли друг изход? — попита той Андреа.

— Не… но… — Тя затърси с поглед из коридора.

Джон Крийд я поддържаше за лакътя, за да не й позволи да изостане.

— Какво но? — подкани я Монк.

— Сградата на лабораторията е построена на модули. За по-лесна промяна на разположението на помещенията — бързо отвърна тя и посочи нагоре. — Между етажите има голямо поддържащо ниво. С мостове за работните екипи.

Монк погледна към тавана. Можеше и да свърши работа.

— Къде е най-близкият вход?

Тя поклати глава. Още се бореше с шока.

— Не зная…

Монк спря и сграбчи рамото й с изкуствената си ръка.

— Андреа, поеми дъх, успокой…

Отекна автоматична стрелба. Един от преследвачите се показа в края на коридора. От дулото на оръжието му излизаха пламъци. Куршуми се забиха в пода и стените около тях. Монк избута Андреа зад себе си и стреля напосоки, пропилявайки безценен патрон. Убиецът моментално се скри зад ъгъла. Монк блъсна Андреа към най-близката врата. Крийд се понесе след тях.

Озоваха се в малко антре. Право пред тях имаше двойна врата.

— Бързо! — извика Монк.

Хвърлиха се през вратата към следващата стая. Светлините се включиха автоматично и разкриха голямо помещение, разделено от редове клетки от неръждаема стомана. Миризмата на животни моментално удари Монк. Припомни си какво беше казала Андреа за подземното ниво. Това явно беше вивариумът, където държаха опитните животни. От един от задните редове излая куче. По-наблизо се размърдаха по-дребни — и не чак толкова дребни тела. Тумбести прасенца грухтяха и душеха в долния ред по-големи клетки. Бяха Горе-долу колкото футболни топки.

Нямаше начин да барикадират вратата, а стрелецът щеше всеки момент да ги настигне.

— Има ли друг изход? — попита той Андреа.

Тя кимна и посочи към отсрещния край.

— По-бързо.

Монк чу зад себе си някакво тракане и се обърна. Крийд отваряше вратите на клетките, без да престава да тича. След него се изсипваха розови и черни телца. Щураха се във всички посоки, грухтяха и квичаха. Нови и нови прасета се включваха в лудницата.

— Какво… — започна Монк.

— Препятствия — отвърна Крийд, без да спира да отваря врати.

Монк кимна. Нямаше да е зле да задръстят след себе си с купища квичащи футболни топки. Определено щяха да забавят стрелеца.

Почти бяха стигнали другия край на вивариума, когато чу двойната врата да се отваря с трясък. Последва кратък автоматичен откос, но бързо спря. Чу се стреснат вик, последван от падане на тяло на пода.

Едно на нула за свинските топки.

Монк бутна Андреа към другата двойна врата в дъното на помещението. Миг по-късно отново се озоваха в коридора.

— Входовете към поддържащото ниво — настоя Монк. — Няма ли някой наблизо?

— Единственият, за който знам със сигурност, е в лабораторията на доктор Малой.