Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Защо не ми се обаждаш? Извън града ли си… разбира се, че си извън града. Нали ми каза. Май ще е по-добре да полея цветята ти. Все забравяш.

Последното съобщение беше само отпреди час. Тогава беше още във въздуха.

— Грей, имам час във фризьорски салон недалеч от апартамента ти. Още ли си извън града? Ще полея цветята ти на отиване. Май имам ключ. Казах ти, че имам час за фризьор, нали? В един часа. Може да хапнем заедно, ако си си вкъщи.

„Добре, мамо…“

Погледна си часовника. Би трябвало да приключи тук и да я посрещне по обед.

Пое дълбоко дъх и се върна в конферентната зала.

Сейчан явно прочете нещо по лицето му.

— Какво е станало?

— Семейни истории. Няма страшно. — Обърна се към доктор Хейсман.

— И какво толкова важно е имал да каже Мериуедър?

— Много странно писмо, пълно с параноични страхове.

— Е, току-що е бил застрелян… два пъти — рече Грей. — Това би направило всеки малко параноичен.

— Така си е. Но исках да знаете за какво е писал, преди да умре. Мисля, че е свързано със събитията от вчера и особено с врага, който не давал покой на отците основатели.

— Какво се казва за него? — Грей наостри уши.

Хейсман зачете бележките си: бяха пълни с изподраскани места.

— „Слугите на Врага ме откриха по пътя. Оставям това съобщение, покрито със собствената ми кръв, като предупреждение за онези, които ще дойдат след нас. С огромни усилия ние, шепа хора, успяхме да прогоним повечето от страховитите си врагове от бреговете ни, чрез прочистване на великата ни армия и благородните домове…“

— Не споменахте ли нещо за това? — прекъсна го Грей. — Че Мериуедър е действал като шпионин на Джеферсън, за да открие нелоялните във въоръжените сили?

— Точно така, но явно не са постигнали пълен успех. — Хейсман продължи да чете: — „Една фамилия устоява, пуснала дълбоки корени на юг, твърде упорита, за да я изкореним като бурен. Но ако го направим, рискуваме да изтръгнем корените на младата ни нация и да я разкъсаме. Това е стара фамилия с връзки с робовладелци и невъобразими богатства. Дори тук не смея да запиша името й, за да не разберат, че знаем кои са. Но ще оставя послание за онези, които ще дойдат, ако знаете къде да гледате. Джеферсън ще остави името им в картина. Така ще я откриете: В обръщането на бика намерете петимата, които не са на място. Нека имената им бъдат подредени и разкрити с буквите G, С, R, J, Т и числата им да са 1,2,4,4,1“.

— Какво означава това послание? — попита Сейчан.

— Нямам представа — отвърна кураторът. — Често се случва да се крие шифър в шифъра, особено когато става въпрос за нещо, което явно е плашещо.

Телефонът на Грей отново зазвъня. Разтревожен да не би да е майка му, той погледна екрана и с облекчение видя, че го търси Кат. Сигурно се обаждаше да съобщи как е Монк.

— Кат, Грей съм. — Още докато изричаше думите, си даде сметка, че говори точно като майка си: „Грей, майка ти е“.

Гласът на Кат прозвуча разтревожено и в същото време облекчено.

— Слава богу. Добре си.

— Още съм в архива. Какво има?

Тя заговори по-спокойно, но още не беше съвсем на себе си.

— Върнах се у дома да се преоблека, преди да тръгна за болницата. За щастие, имам предостатъчно опит в разузнаването. Забелязах, че вратата е пипана. Намерих бомба. По устройство и взривно вещество прилича на онази, която свали самолета ви вчера по заповед на Мичъл Уолдорф.

Грей отново видя как кучият син си пръска главата и чу последните му думи: „Това не е краят“. Дъхът му се смрази в дробовете.

— Сапьорите са тук — продължи Кат. — Ще ги пратя на твоя…

— Кат! — прекъсна я той. — Майка ми е на път към апартамента ми. В момента. Има ключ.

— Тръгвай — тутакси каза Кат. — Вече излизам заедно със сапьорите. Ще вдигна тревога по пътя.

Грей затвори и се спусна към вратата. Сейчан скочи от мястото си и го последва.

Несъмнено беше схванала достатъчно от чутото в края на разговора. Изскочиха заедно и Грей се заоглежда за такси. Сейчан изтича на улицата насред задръстването, спря до един мотоциклетист и извади черния си „Зиг Зауер“. Насочи го към главата му.

— Слизай.

Младежът скочи и си плю на петите.

Сейчан задържа мотора с една ръка и се обърна към Грей.

— Ставаш ли за каране?

Беше напълно съсредоточен, поне така се чувстваше. Яхна седалката.

Сейчан седна зад него и обви ръце около кръста му.

— Майната им на правилата — каза в ухото му.

Грей даде газ.

Минаха през града като вихър: всичко се виждаше размазано, вятърът шибаше лицата им, прескачаха бордюри, разминаваха се на косъм с пешеходци. Когато взе завоя на Шестнайсета улица, Грей видя във въздуха тънка колона пушек. Пайни Бранч Роуд се намираше в тази посока. Грей даде газ до дупка и прелетя останалото разстояние.