Джефри Дивър - Колекционерът на кости

- Какво знаем за азбеста?

Никой не отговори, но това нямаше значение, той си от­говори сам. Както всъщност предпочиташе. Азбестът е сложно съединение, силикат. Не гори, защото, както водата, вече е окислен.

Когато се занимаваш с отдавна извършени убийства - ра­ботеше със съдебни антрополози и одонтолози - Райм често бе посещавал сгради, изолирани с азбест. Спомняше си странния вкус на маската, която слагаше по време на изкопните работи. Всъщност точно при почистване на азбеста от Трета станция на метрото преди три и половина години работниците бяха на­мерили трупа на единия от полицаите, убити от Дан Шефърд, в едно генераторно помещение. Райм тъкмо се бе навел, за да вдигне едно влакно от светлосинята куртка на жертвата, кога­то чу пращенето на дъбовата греда... Маската вероятно го бе спасила от задушаване в прахта и мърсотията наоколо.

- Може да я държи някъде, където се извършва почис­тване от азбест - предположи Селито.

- Може - съгласи се Райм.

Селито заповяда на младия си помощник:

- Обади се на УООС 61и службата за екологична защита на града. Да кажат къде се извършва почистване от азбест.

Детективът взе телефона.

- Бо - обърна се Райм към Хауман, - имаш ли свободни отряди?

- В пълна готовност - отвърна командирът на Силите за бързо реагиране - Имай предвид само, че половината от хората ми са ангажирани с конференцията на ООН. Изпра­тени са за подкрепа на специалните части и охраната на ор­ганизацията.

- Свързах се с УООС - обяви Банкс и двамата с Хауман се усамотиха в един ъгъл.

Преместиха няколко купчини книги. Когато Хауман раз­пъваше тактическа карта на Ню Йорк, нещо издрънча на пода.

- Господи! - възкликна Банкс.

От леглото си Райм не виждаше какво е паднало. Ха­уман се поколеба, после се наведе, вдигна един бял прешлен и го постави на масата. Няколко чифта очи се вторачиха в Райм, но той не каза нищо за костта. Хауман се наведе над картата, а Банкс, с телефонна слушалка в ръка, започна да му дава информация за местата, на които се извършва по­чистване на азбеста. Офицерът започна да ги отбелязва с хи­мически молив. Оказа се, че местата са много, разхвърляни из всичките пет квартала на града. Доста обезкуражаващо.

- Налага се да стесним обхвата на търсенето. Да видим сега пясъка - предложи Райм. - Купър, погледни го на мик­роскопа. Кажи си мнението.

Селито подаде пликчето с уликата на техника, който изси­па съдържанието върху емайлирана паничка. Над пробата се вдигна малко облаче прах. На дъното издрънча и едно камъче.

Линкълн Райм се изкашля. Не защото бе видял нещо (все още не му беше ясно какво търси), а защото мозъкът му изп­рати команда към безжизнената дясна ръка да вземе молив и да бутне камъчето и нервният импулс, разбира се, не достигна целта си. За пръв път от една година изпитваше такова жела­ние. Едва не се разплака от яд, единственото му утешение бе споменът за шишенцето със секонал и найлоновия плик на доктор Бъргър - видения като ангели спасители.

Райм прочисти гърлото си:

- Изследвай го за отпечатъци.

- Кое? - попита Купър.

- Камъка.

Селито го изгледа въпросително.

- Този камък не е от мястото на престъплението - обяс­ни Райм. - Искам да разбера защо се е озовал там. Изследвай го за отпечатъци.

Купър взе пинсети с порцеланови накрайници и хвана с тях камъчето. Сложи си предпазни очила и облъчи парчето скала със светлината от един „Полилайт“, генератор с голе­мината на акумулатор за кола с прикачена светлинна тръба.

- Нищо - каза Купър.

- ВМО?

Вакуумно-металното отлагане е кадилакът на методите за установяване на скрити отпечатъци върху непорести по­върхности. Представлява разпрашаване на злато или цинк под вакуум в камера, в която е изследваният обект. Метал­ните частици полепват по скрития отпечатък и неравности­те върху повърхността започват да личат много ясно.

Но Купър не си бе взел ВМО-апарат.

- С какво разполагаш? - попита недоволно Райм.

- Судан-блак, стабилизиран механичен проявител, йо­ден разтвор, амидо-блак, генциан-виолет, магна-бръш 71.

Беше взел също нинхидрин, за откриване на отпечатъ­ци върху порести повърхности, и „Супер глю“, за меки. Райм си спомни новината, която разтърси криминологичната об­щност преди няколко години: един техник от криминоло­гичната лаборатория на Американската армия в Япония за­лепил счупения си фотоапарат със „Супер глю“ и с изнена­да установил, че изпаренията от лепилото проявяват отпе­чатъци от пръсти много по-добре от известните дотогава реактиви.