Лий Чайлд - Накарай ме

Сестрата на Маккан отиде обратно при басейна заедно с нея. Обеща им да се върне веднага щом може. Ричър и Чан останаха сами в смълчания сумрачен кабинет. Шумовете на празненството долитаха до тях, приглушени от стените и разстоянието. Плисъци, подвиквания и звън на чаши, и непрестанното бълбукане на разговорите.

— Трябва да се обадим на Уестуд в Лос Анджелис — каза Чан. — Да му кажем докъде сме стигнали. Уговорката трябва да се спазва. Освен това пак ще ни трябва хотел.

— Кажи му, че ни трябва цялата информация, която е събрал за Дълбоката мрежа — каза Ричър. — Всичките му бележки по тази тема. Или може би направо му кажи да дойде тук, за да ни го обясни лично. Може би няма да разберем нищо от бележките му. Да се качи на следващия самолет. Ще може да си го позволи с хонорара за книгата.

Чан включи телефона си на високоговорител, набра номера на Уестуд и изнесе подробен доклад за всичко, което се беше случило, след като му се беше обадила за последен път от мотела в Уест Холивуд. Разказа му за Чикаго, за библиотеката, за семейното магазинче, за улицата и къщата на Маккан, за Хакет, за съседката, убийството в Линкълн Парк, за полета до Финикс и най-сетне за сестрата. А след това и за сина, който никога нямаше да излезе от спектъра на емоциите между нулата и нулата, а точно в момента беше изчезнал.

— Това се нарича анхедония — каза Уестуд. — Неспособност да се изпитва удоволствие.

— Сестрата ни каза, че е още по-лошо.

— И задачата на Кийвър е била да го открие и да го върне у дома?

— Така предполагаме. Но не успяхме да стигнем дотам. Прекъснаха ни.

— Не виждам как Дълбоката мрежа или двеста смъртни случая могат да имат нещо общо с това. Звучи ми като материал за журналистите от криминалния отдел, а не за научни изследвания. Или от онези, в които се разказва за някаква лична драма.

— Може да се окаже и трите неща едновременно. Все още не знаем.

— Къде сте отседнали?

— Още не сме решили.

— Добре, ще ви се обадя, когато кацна.

Връзката прекъсна.

— Майкъл явно прекарва много време пред компютъра или се занимава с телефона си — каза Ричър. — Може би това е връзката с Дълбоката мрежа. Може би непрекъснато пише в някакъв откачен форум в интернет. Може би има цял друг живот, за който никой не знае.

— Той е потиснат, а не откачен.

— Потиснат означава точно това, което изглежда — да бъдеш изблъскан надолу, по-ниско от нормалното положение. Което предполага някакъв възможен спектър от емоции. Какъвто Майкъл не притежава. Това е откачено. Или необичайно, ако искаш да го кажем по-възпитано. Но тя каза, че той е интелигентен. Може би в интернет има групи за взаимопомощ на такива хора. Може би той самият е организирал такава група.

— Но защо трябва да е тайна?

— Заради търсачките, предполагам. Работодателите проверяват кандидатите за работа в интернет. Прочетох го във вестника. И сигурно не го правят само работодателите. Сигурно го правят всякакви хора. Например роднините или лекарите. Вече няма лично пространство. Може да пострадаш заради нещо, което се е случило много отдавна. Ако Майкъл е публикувал нещо в интернет, от което става ясно, че не се справя добре, може би е щял да загуби правото си на самостоятелно жилище. Или може би някой е щял да реши, че той има нужда да бъде наблюдаван.

В този момент вратата се отвори и Лидия Леър се върна при тях. Сестрата на Питър Маккан, лелята на Майкъл Маккан и майката на бъдещата младоженка. Тя седна обратно на същото място, а Ричър я попита:

— Как е изчезнал Майкъл?

— Това е дълга история — отговори тя.

На трийсет километра южно от Мадърс Рест мъжът с изгладените джинси и прическата, оформена със сешоар, прие обаждането по стационарния си телефон. Отсреща казаха:

— Този път ти си виновен.

— За какво?

— Имаше някои неща, за които не знаеше.

— Какви неща?

— Аз ти обещах, че те няма да говорят с Маккан. И изпълних обещанието си. Няма как да говорят с мъртвец. Но това ми струваше нещо. Изгубих Хакет.

— Как така?

— Ричър го е извадил от играта. Или двамата са го направили заедно. Във всеки случай, това не трябваше да се случи. Беше теоретично невъзможно.

— Мъртъв ли е?

— В болница.

— Ще позволиш ли да им се размине?

— Не, няма. Ще направя така, че да станат за пример. В този бизнес е много важно как те възприемат. Бизнесът е много конкурентен. Всичко зависи от силата на търговската марка. Затова ще разделя разходите с теб, петдесет на петдесет.