Лий Чайлд - Накарай ме

— Кои са тези детайли, които са били пропуснати?

— Смятате ли се за щастлив човек, господин Ричър?

— Не мога да се оплача. Общо взето. Точно в този момент се чувствам доста добре. Макар и не по отношение на настоящата част от разговора ни, разбира се.

— Колко нещастен сте били в най-нещастния момент от живота си по скалата от едно до десет?

— Може би четири.

— А колко е бил най-щастливият ви момент?

— В сравнение с теоретичния възможно най-щастлив момент на всички времена?

— Да, предполагам.

— Може би девет.

— Добре, значи четири на дъното и девет на върха. А вие, госпожо Чан?

Тя не отговори веднага. После каза:

— Най-нещастният ми момент би трябвало да е три. И щях да кажа осем за най-щастливия. Но сега може би ще кажа девет. Така си мисля.

Докато отговаряше, тя погледна към Ричър по един особен начин и сестрата на Маккан улови този поглед.

— Вие спите заедно, така ли? — попита ги тя.

Никой не отговори.

— Мила, ако спите заедно, кажи го девет за по-сигурно. Така винаги е по-безопасно. Но не и по-високо от това. Ако кажеш десет, мъжете започват да се тревожат дали ще се представят толкова добре следващия път. И така, за вас двамата спектърът на емоциите е от три-четири в долния край до две деветки в горния, макар че едната деветка всъщност е осмица, но ние сме твърде възпитани, за да си го кажем. Във всеки случай, вие разбирате какво имам предвид. И двамата сте нормални хора. Ако се движите между две и седем, все още минавате за нормални, но може би ще ви възприемат като донякъде мрачни и резервирани. Нали ме разбирате?

Чан кимна.

— А сега си представете, че стрелката ви не мърда от нулата. Като заварена. И на дъното, и на върха е нула. Ето това е Майкъл. Той е нещастен по рождение. Родил се е лишен от възможността да изпитва щастие. Родил се лишен от възможността дори да осъзнае какво представлява щастието. Той не знае, че съществува такова нещо.

— Има ли название това състояние? — попита Чан.

— Вече има названия за всички възможни състояния. И двамата с Питър непрекъснато говорим за тях. Нито едно не го описва както трябва. Аз харесвам по-старомодните думи. Наричам го меланхолия. Но тя звучи твърде слабо и пасивно. Майкъл изпитва силни емоции. Просто са в много тесен спектър. Вие можете да изпитвате радост или страст и той изпитва също толкова силни емоции, но всичките са там долу, на нивото на нулата. Освен това е интелигентен. Така че разбира точно какво се случва с него. И резултатът е едно безкрайно мъчение.

— На колко години е Майкъл сега?

— На трийсет и пет.

— А какви са външните признаци за това състояние? Трудно ли е да се разбереш с него?

— Напротив. Дори не разбираш, че е до теб. Много е мълчалив. Винаги прави онова, което му кажеш. И почти не се обажда. По цели дни се взира в празното пространство, хапе устни и очите му се стрелкат във всички посоки. Или пък си седи на компютъра, или се занимава с телефона си. В него няма никаква агресия. Никога не се ядосва. Ако беше в състояние да се ядоса, това щеше да предполага някакъв по-широк спектър от емоции, на които да е способен.

— Може ли да работи нещо?

— Това е част от проблема. Трябва да работи, за да му разрешат да живее самостоятелно. То е едно от условията. И може да работи. Има неща, в които го бива. Но хората се потискат, когато са около него. И го отбягват. Производителността намалява. И обикновено се стига дотам, че му предлагат да напусне доброволно. Така че непрекъснато влиза и излиза от различни социални програми за заетост.

— А къде живее сега?

— Точно в момента не живее никъде. Защото изчезна.

В стаята влезе бъдещата младоженка. Търсеше майка си. Беше облякла тънка риза върху банския си костюм. Племенничката на Питър Маккан. Братовчедката на Майкъл Маккан. И отблизо изглеждаше все така сияйна. От нея сякаш струеше светлина. Беше почти съвършена. Грижите за нея бяха започнали още преди раждането и бяха продължили с помощта на педиатри, здравословно хранене и подходящо образование, специалисти ортодонти, ваканции, колеж, университет и годеник — пълната програма. Нейната поточна линия беше работила съвършено. Американската мечта. С впечатляващи резултати. И тя изглеждаше щастлива. Не се кикотеше и не изглеждаше празноглава, не позираше и не изглеждаше престорена. Изглеждаше изпълнена с дълбоко, ведро задоволство от живота. Което оставяше малко място на върха, така че да може да изпитва и истински екстаз. Нейната стрелка вероятно се движеше между шест и десет. Беше получила всичко, от което братовчед ѝ беше лишен.