Лий Чайлд - Накарай ме

— Ако вече е разбрала за брат си, никога няма да влезем. Не и ако пазачът първо трябва да се обади в къщата, преди да ни отвори. А аз съм сигурна, че прави така.

— Нали имаш визитки от ФБР? — попита Ричър.

— Да, но нямам значка. Пазачът ще разбере какво става.

— Все пак е просто служител на охранителна компания.

— Както и човешко същество, което има пулс. За да разбере какво става, не му трябва повече.

— Госпожа Хопкинс се впечатли от визитките ти.

— Тя е от друго поколение. Хората от нейното поколение имат различна представа за органите на властта.

Ричър не каза нищо.

— Добре ли си? — попита Чан.

— Боли ме главата.

— Какво да направим?

— Да се опитаме да влезем.

— Добре, но ако стане някакъв проблем, ще си тръгнем мирно и тихо. Така ще можем да се върнем. Сестрата е мост, който не можем да си позволим да изгорим.

Тя се доближи до портала, зави и спря пред бариерата точно пред стъклото на будката. После натисна бутона на вратата, за да отвори прозореца от своята страна. Отметна коса, обърна се и се усмихна.

— Идваме при доктор Леър и съпругата му госпожа Леър — каза тя.

Пазачът беше възрастен, бял, със сива униформа от полиестер. Униформата беше с риза с къси ръкави. Ръцете му бяха тънки и нашарени със старчески петна. Той натисна един червен бутон пред себе си.

— Пожелавам ви приятен следобед.

Бариерата се вдигна.

Чан продължи. Отново натисна бутона на вратата, за да затвори прозореца от своята страна, и се обърна към Ричър.

— Не бих плащала за такава охрана.

— Поне са оформили добре терена — отбеляза Ричър.

Наистина беше така. Наоколо нямаше ливади. Нямаше нищо, което да има нужда от вода. Вместо това имаше изискани алеи, застлани с камък, а покрай тях растяха кактуси и лехи с бледочервени пустинни цветя, сред които се издигаха скулптури от стомана — блестяща и некорозирала на сухия въздух. Земята беше равна и отделните имоти бяха просторни, като къщите бяха построени под различни ъгли, все едно случайно се бяха озовали там.

— Би трябвало да е следващата отляво — каза Ричър. — След около четиристотин метра.

На въпросното място бяха събрани много коли. Всички бяха на различни производители, от различни модели и в различни цветове. Повечето от тях бяха скъпи. Бяха паркирани броня до броня на алеята за автомобили пред къщата, в три редици, а след това продължаваха също толкова нагъсто по улицата навън, една след друга, до празния бордюр, сякаш точно тази къща притежаваше някаква уникална магнетична сила. Може би бяха общо трийсет коли. Точно затова бяха вдигнали бариерата, без да им задават въпроси. На портала беше оставено съобщение. В къщата имаше парти. Може би коктейлно или парти край басейна — но във всеки случай беше такова, което да привлече трийсет коли в три часа следобед.

На пощенската кутия в края на препълнената алея имаше табелка, на която беше написано: „Бърлогата на Леър“. Чан паркира зад последната кола до бордюра. Двамата излязоха в горещината навън и се огледаха. Самата къща беше красива, просторна и внушителна, на един етаж, с някакъв сложно начупен покрив, нещо средно между традиционна вила и ловна хижа с преднамерено сурово излъчване. Беше достатъчно впечатляваща, така че поне донякъде да нашепва за богатство и добър вкус, но според повечето стандарти изобщо не беше чак толкова луксозна. Каквото и да се случваше в тази къща, то се случваше в задния двор. Който не се виждаше от улицата. Цялата къща беше скрита зад ограда, висока един човешки ръст. Решена архитектурно в същия стил като къщата. Със същата облицовка и в същия цвят. И в целия жилищен комплекс беше така. Дворовете пред къщите винаги бяха отворени, но тези зад тях винаги бяха плътно затворени. Това беше личното им пространство. Нямаше нищо за гледане. Но въпреки че не виждаше нищо, Ричър като че ли чу басейна. Чуваше плисъци и приглушени викове, които отекваха над водата. Традиционните шумове, които издаваха хората в басейни. Останали без дъх от потапянето в хладната вода. Което беше съвсем логично. Беше три часът следобед. Температурата беше над трийсет и пет градуса. Каква друга причина можеше да има за това парти? Хората бяха дошли заради басейна и вътрешния двор, като може би се бяха пръснали и в кухнята и дневната през плъзгащите врати. Може би имаше бира, оставена да се изстудява в големи кофи с лед.

— Във ФБР правехме проучвания — обади се Чан. — Всъщност и аз съм участвала в тях. Като госпожа Хопкинс. Проучванията бяха за колите. Изработихме формула, която позволява да се изчисли колко пари сменят собствениците си на едно място на базата на стойността на автомобилите, които са паркирани пред него.