Лий Чайлд - Накарай ме

— Мислиш ли?

— Вече смачкахме Хакет. Без никакви затруднения. Той ли беше най-добрият ти човек? Надявам се, че не — заради теб. Защото ти си следващият. Знаем как се казваш и къде живееш. И вече пътуваме. Време е да започнеш да се оглеждаш през рамо.

Мъжът от другата страна на линията си пое продължително дъх, сякаш се готвеше да каже нещо, може би много неща, но в крайна сметка не се реши. Вместо това прекъсна връзката. Ричър си представи как дебелите пръсти на мъжа измъкват електронния чип от телефона, чупят го на две и хвърлят парчетата в кошчето за боклук.

— Кой беше? — попита Чан.

— Не каза много — отговори Ричър. — Само осем думи. Но ми звучеше като едър и пълен мъж, руснак, който си служи добре с езика и е сравнително интелигентен.

— Руснак?

— Или някъде от там. Грузия или Украйна. От онези нови държави.

— Как успя да разбереш, че си служи добре с езика само от осем думи?

— Когато му казах, че не се обажда Хакет, той каза: „Разбирам“. Беше премерено и спокойно. Или го каза така, че да прозвучи премерено и спокойно. Този човек си дава сметка, че думите могат да означават всякакви различни неща.

— Наистина ли знаем как се казва и къде живее?

— Представих ни в малко по-добра светлина. Или да кажем, че преувеличих леко. Докато не знаем, можем поне да се преструваме. Защото ние ще разберем как се казва и къде живее — рано или късно. По един или друг начин. Твоят човек от телефонната компания може да филтрира обажданията по място. Трябва да се проверят обажданията на този номер само за период от една седмица. Сигурно не се е отдалечавал много от дома си. Така ще можем да ограничим търсенето.

— Ще стане ли така, че тази информация да доведе до сериозни физически увреждания?

— Това ще бъде единствената ѝ цел.

— В такъв случай моят човек от телефонната компания няма да се съгласи. Това е част от уговорката с него.

— Трябва ли да му казваш?

— Той ще събере две и две. И след това няма да иска да работи с мен. Не мога да го направя.

— Дори заради Кийвър?

— Кийвър щеше да ме разбере. Ти също би трябвало да ме разбереш. И ти си имал правила. Уговорките трябва да се спазват.

— Съгласен съм — каза Ричър. — Предполагам. Сигурно ще можем да го открием по някакъв друг начин. След като говорим със сестрата. Може би тя ще ни обясни всичко. Зависи колко знае самата тя. И дали тази информация ще означава нещо за нас.

— Няма как да не означава. Вече не говорим за нещо малко, което се случва на полето с пшеницата. Хакет е от Калифорния, има достъп до огнестрелни оръжия в Илинойс, а шефът му е в Аризона. Това е национална организация. Значи ще наблюдават летището. А ти му каза, че отиваме при него.

— Точно затова му го казах. Иначе няма как да ги открием.

— Доста е рисковано.

— Всичко е рисковано. Да пътуваш със самолет също е рисковано. Всички останали пътници имат мобилни телефони. Представи си колко песни и снимки са качили на тях. Представи си колко тежат само.

В крайна сметка реактивните двигатели се справиха перфектно с предизвикателството, което представляваха многобройните мобилни телефони на борда. Самолетът им излетя гладко и набра височина точно като всеки друг, който се издигна във въздуха през този ден от най-натовареното летище на американския континент. Ричър беше сигурен, че никой не ги е проследил, поне след като преминаха проверката преди качването. Но истинските им имена бяха записани в компютъра на авиокомпанията, а часът на пристигането им беше всеизвестен. Трябваше да се надяват на най-доброто и да се подготвят за най-лошото.

Местата им бяха едно до друго в предната част на машината. Едното беше до прозореца, другото по средата. Не бяха до аварийните изходи. Те бяха два реда зад тях. Ричър седна до прозореца. Чан сама беше избрала да седне по средата. От другата ѝ страна, до пътеката, седеше жена с тапи за уши.

— Мислех си за братята Мойнахан — каза Ричър. — Или за братовчедите Мойнахан, или каквито там бяха.

— И? — каза Чан.

— Те бяха двама, а бяха сто пъти по-лесни от Хакет, който беше сам.

— Как се чувстваш?

— Все едно са ме ударили три пъти. Точно за това говоря. Защото преди ме бяха ударили нула пъти. Съгласен съм с обобщението ти за Хакет в Калифорния, снабдяването с оръжие в Илинойс и шефа му в Аризона. Наистина е национална организация. Но не виждам как Мадърс Рест може да бъде част от нея. Онези хора бяха от много по-ниска категория. Няма как да представляват местното подразделение на организацията. Ако беше така, щяха да бъдат най-слабата брънка от нея. Щяха да се набиват на очи.