Лий Чайлд - Накарай ме

Ричър направи още една крачка. Вече беше на два метра от тях. Тримата стояха скупчени в малка сплотена групичка. Наоколо не се виждаха други коли. Пшеницата бавно се люлееше на вълни като необятно златисто море.

— Ще върна ключа от стаята, когато я освободя — каза Ричър.

Мъжът от лявата страна обяви:

— Ти вече си я освободил. От този момент. И ако се върнеш в мотела, няма да получиш друга стая. Собственикът си запазва правото да отказва прием на гостите.

Ричър не отговори. Мъжът от лявата страна продължи:

— И в Мадърс Рест няма друго място, където да се настаниш. Мотелът на чичо ми е единственият в града. Схващаш ли посланието?

— Защо се казва Мадърс Рест? — попита Ричър.

— Не знам.

— От кого идва това послание? Само от чичо ти или от другото нещо?

— Какво друго нещо?

— Онова, за което чух.

— Няма друго нещо.

— Добре че ми каза — отговори Ричър. — Предай на чичо си, че не съм нарушил никакви закони. Кажи му, че стаята е платена. Кажи му, че ще се видим по-късно.

Мъжът от дясната страна отпусна ръце до тялото си. Мъжът от лявата страна каза:

— Проблем ли ще правиш?

— Аз вече съм го направил — отговори Ричър. — Въпросът е какво ще направите вие, за да го решите.

Последва кратка пауза, задушна и самотна по средата на нищото, а после двамата мъже отговориха на въпроса, като едновременно отметнаха вдясно якетата си и по този начин му показаха черните си полуавтоматични пистолети в плоски кожени кобури на коланите.

Това беше грешка и Ричър можеше да им обясни защо. Можеше да се впусне в дълга и сприхава лекция как сами бяха подписали присъдата си, като бяха дали ход на решителната схватка твърде рано в играта и бяха пропилели шанса за по-мащабна стратегия, като бяха преместили ендшпила в началото. На заплахите трябваше да се отвърне, което означаваше, че ще му се наложи да им отнеме пистолетите, защото пешките трябваше да се изваждат от играта и защото хората от Мадърс Рест трябваше да разберат със сигурност, че следващия път, когато пристигне в градчето, той ще бъде въоръжен. Искаше му се да им каже, че сами са си виновни. Искаше му се да им каже, че причината е в тях.

Но не им каза нищо. Вместо това пъхна ръка под собственото си яке, откъдето нямаше как да извади нищо друго освен въздух, но двамата мъже не знаеха това и реагираха като добре тренирани любители на стрелбище. Едновременно посегнаха към пистолетите си и заеха стабилна поза за стрелба — с краката на ширината на раменете за по-добро равновесие, — а Ричър направи крачка напред и изрита мъжа от лявата страна в слабините още преди пистолетът му да се покаже и наполовина от кобура. Това означаваше, че мъжът от дясната страна имаше достатъчно време да извади своя пистолет докрай, но без никаква полза, защото следващото събитие в живота му беше пристигането на лакътя на Ричър, който се стовари с обратен замах в дясната му скула, натроши костта и предизвика моментална загуба на съзнание.

Ричър отстъпи назад и провери какво прави първият мъж, който изглеждаше зает с грижите си — както повечето мъже, които беше ритал в слабините. Пистолетите бяха „Смит & Уесън Сигма“, .40 калибър — модерни и скъпи оръжия от полимерна сплав. И двата бяха напълно заредени. И двамата мъже носеха портфейлите си в задния джоб и те съдържаха общо стотина долара, които Ричър прибра като награда за спечелената битка. Шофьорските книжки и на двамата бяха издадени на една и съща ирландска фамилия, Мойнахан, което означаваше, че може би наистина бяха братя или братовчеди, които имаха общ чичо. Малкото име на единия беше Джон, а на другия — Стивън.

Ричър отнесе оръжията им обратно до малкия зелен форд. Прозорецът на Чан беше отворен. Той прибра единия пистолет в джоба си и подаде другия на Чан. Тя го взе малко неохотно.

— Чу ли нещо от онова, което казаха? — попита той.

— Чух всичко — отговори Чан.

— Някакви заключения?

— Може би казваха истината. Може би мотелът наистина е единственият им проблем. А може би не.

— Според мен не — каза Ричър. — Стаята вече е платена. Защо да се напрягат толкова за нея?

— Можеше да те убият.

Ричър кимна.

— Многократно — каза той. — Но това беше отдавна. Не беше днес. Не и с тези двамата.

— Ти си луд.

— Или способен.

— И сега какво?

Ричър хвърли поглед през рамо. Състоянието на мъжа от дясната страна всеки момент щеше да се промени от несвяст в мозъчно сътресение. Мъжът от лявата страна несигурно се гърчеше и се стискаше някъде между ребрата и коленете.