Лий Чайлд - Накарай ме

— Добре, сега очевидно следва въпросът какво да правим — обади се Чан. — Ако завием обратно, и те ще завият обратно. И ще продължат да ни преследват.

— Карай право към тях — каза Ричър.

— И какво, да ги блъснем?

— Това винаги е възможен вариант.

Но пикапът се раздвижи пръв. Колата направи обратен завой на шосето и потегли обратно към тях, но много бавно, почти с пълзене, все едно караше на първа. Ричър го разтълкува като послание. Като бяло знаме.

— Искат да говорят с нас — каза той. — Искат да го направят лице в лице.

Пикапът спря на десет метра от тях и двете врати се отвориха едновременно. От колата слязоха двама мъже. Бяха едри екземпляри — и двамата бяха високи около метър и осемдесет и тежаха около сто килограма, и двамата бяха към средата на трийсетте, и двамата носеха огледални тъмни очила и тънки памучни якета върху тениските си. Изглеждаха предпазливи, но самоуверени. Приличаха на хора, които знаят какво правят. Приличаха на представители на домакините.

— Сигурно са въоръжени — каза Чан. — Иначе нямаше да го направят по този начин.

— Възможно е — каза Ричър.

Двамата мъже заеха позиция по средата на ничията земя между двете коли. Единият застана отляво на осовата линия, а другият — отдясно. Стояха спокойно и чакаха с отпуснати ръце.

— Прегази ги — каза Ричър.

— Не мога да направя такова нещо.

— Добре, тогава ще отида да видя какво искат. Ако възникне проблем, продължавай без мен към Оклахома Сити. Пожелавам ти успех.

— Не, недей да слизаш от колата. Опасно е.

— За мен или за тях? Това са просто две момчета от провинцията.

— Налага се да приемем, че са въоръжени.

— Временно.

— Ти си луд — каза тя.

— Може би — отговори Ричър. — Но не забравяй, че Чичо Сам ме е направил такъв. Шофирането беше единственият курс, който не съм издържал.

Той отвори вратата на колата и излезе навън.

Малкият зелен форд беше с обикновени врати с панти в предната част, като повечето автомобили, и те бяха направени така, че да блокират на около две трети от разстоянието до пълното отваряне, така че Ричър трябваше да отстъпи малко назад, за да излезе от колата, което се отрази добре на ъгловата му позиция. По този начин предната част на автомобила с двигателя под капака оставаше между него и двамата мъже. Ако веднага извадеха оръжията си и започнеха да стрелят, той можеше да се просне на земята, зад импровизиран щит, устойчив на куршуми. Ако изобщо имаха пистолети. Което не беше доказано. А дори да имаха, той не можеше да си представи защо биха започнали да стрелят от самото начало. Самото начало и без това вече беше минало. Можеха да стрелят още през предното стъкло. Всъщност това беше самото начало. Освен ако не искаха да запазят колата за по-убедителна инсценировка на катастрофа. Ако туристката просто беше заспала на волана, как щяха да обяснят дупките от куршуми по стъклото? От друга страна, как щяха да обяснят дупките от куршуми по мъртвия пътник? И как щяха да върнат тялото му обратно в колата? Нямаше да им е лесно. Трупът му щеше да бъде доста тежък.

Ричър предположи, че двамата няма да стрелят. Ако изобщо имаха пистолети.

— Имате трийсет секунди, момчета — обясни той. — Кажете какво искате.

Мъжът от дясната страна скръсти ръце високо на гърдите си като охранител на вратата на нощен клуб. Ричър предположи, че това беше демонстрация на подкрепа за другия, който явно щеше да влезе в ролята на говорител на двамата.

Другият мъж каза:

— Става въпрос за мотела.

Ръцете му все още бяха отпуснати от двете страни на тялото.

— Какво за него? — попита Ричър.

— Управителят на мотела ни е чичо. Човекът е инвалид, беден и стар, а ти му създаваш неприятности. Нарушаваш всякакви закони.

Ръцете му все още бяха отпуснати от двете страни на тялото. Ричър излезе зад вратата и застана до десния фар на форда. Усещаше топлината, която се излъчваше от двигателя.

— Какви закони нарушавам? — попита той.

— Влязъл си в стаята на друг клиент.

— Който в момента не я използва.

— Няма значение.

Ръцете му все още бяха отпуснати до тялото. Ричър направи една крачка и още една, докато не се изравни с левия фар на форда, но много по-напред, по диагонала. Така беше на три метра от двамата мъже, на върха на един тесен триъгълник в ничията земя; на другия му връх беше мъжът със скръстените ръце, а на третия — говорителят.

Мъжът от лявата страна каза:

— Така че дойдохме да вземем ключа от стаята.