Лий Чайлд - Накарай ме

Чан не отговори. Ричър имаше чувството, че ръцете му са мръсни. От местене на мебели и докосване на повърхности, които не се почистваха редовно. Той влезе в банята и бутна крана нагоре, за да си измие ръцете. Сапунът беше чисто нов, все още в опаковката от бледосиня хартия, нагъната и залепена със златен етикет. Ричър беше виждал и по-лоши мотели. Той свали хартиената обвивка и я смачка на топка. Кошчето за боклук беше под шкафчето на мивката. Шкафчето беше широко. За да улучи кошчето за боклук, трябваше да изпълни доста сложно хвърляне под ръба на шкафчето. При това с лявата ръка. Ричър го направи. После си изми ръцете — новият сапун отначало беше прекалено твърд, но след това свърши работа. Той подсуши ръцете си с чиста хавлия, но след това съвестта го надви и той се наведе, за да провери дали смачканата опаковка наистина е попаднала в целта.

Не беше.

Кошчето за боклук беше кръгло, с формата на нисък цилиндър, но беше прибрано в левия ъгъл под шкафчето на мивката, така че зад него оставаше малко място. Място, на което обикновено не се обръщаше внимание — особено от камериерките, които чистеха банята. Не и за бакшиши от два долара. Беше място, което естествено се превръща в гробище за неточно хвърлени отпадъци.

Бяха общо три.

Първият беше хартиената топка, която беше хвърлил самият той. Ричър я разпозна по това, че беше влажна. Имаше и още една, по-стара версия на същото нещо. Тя отдавна беше изсъхнала. Беше от някой предишен сапун.

А третото нещо беше листче износена хартия, което беше прекарало дълго време в нечий джоб.

Листчето беше твърдо, бяло, квадратно, със страна около десет сантиметра и лепкаво ръбче. Беше от бележник или кубче с лепящи листчета. Ричър беше виждал такива. Беше сгънато на четири и беше прекарало поне един месец в нечий джоб. Ръбовете на сгъвките бяха износени, ъгълчетата се бяха смачкали, а повърхността на хартията беше изтъркана. Ричър предположи, че някой го е хвърлил по посока на кошчето — може би с два пръста, като карта за игра, — но полетът му го беше отнесъл твърде надалече и то се беше приземило на пода в ничията земя отзад.

Той го разгъна и го приглади. Външната страна на листчето, ако можеше да се нарече така, беше празна. Виждаха се само мръсотия и бледи сини следи от боядисан плат, най-вероятно деним. Ричър предположи, че някой го беше носил в задния джоб на джинсите си.

Той го обърна.

От вътрешната страна на листчето, ако можеше да се нарече така, беше написано нещо. С химикалка, набързо. По-скоро беше надраскано. Имаше телефонен номер и думите „200 смъртни случая“.

— Това почеркът на Кийвър ли е? — попита Ричър.

— Не знам — отвърна Чан. — Никога не съм виждала почерка на Кийвър. А и това листче не е много добър образец. Така че не можем да бъдем сигурни. Мисли като адвокат на защитата. Това листче не може да бъде прието за неоспоримо веществено доказателство. Може да го е оставил всеки друг. По всяко време.

— Естествено — каза Ричър. — Но да предположим, че е останало от Кийвър. Какво би могло да представлява?

— Да представлява? Бележка, вероятно записана по време на разговор по телефона. Проведен в неговия офис. Или поне в стаята му за гости. Може да е първоначален контакт, а може и да е последващо обаждане. Става дума за нещо сериозно, свързано с двеста смъртни случая, и има телефонен номер. Може да е на клиента или на независим източник, който да потвърди информацията. Или на източник, от когото може да се получи допълнителна информация.

— Защо го е изхвърлил?

— Защото по-късно си е записал всичко по-подробно и това листче вече не му е трябвало. Може би е застанал пред огледалото, за да се огледа, както правят хората. Може да е изхвърлил старите си салфетки и да си е взел нови и тогава да е решил да провери и останалите си джобове. Или отдавна да не е носил този панталон.

Телефонният номер започваше с код 323.

— Това е Лос Анджелис, нали? — каза Ричър.

Чан кимна и отговори:

— Да, но може да е както на мобилен, така и на стационарен телефон.

— Двеста смъртни случая. Това определено може да се смята за сериозна заплаха.

— Ако листчето изобщо е на Кийвър. И ако е свързано с настоящия случай. Но то може да е на всеки друг за всяко друго нещо.

— Кой друг би минал през тази стая, докато в главата му се върти нещо свързано с двеста смъртни случая?

— А кой казва, че е така? Дори да е на Кийвър, може да е свързано с някой стар клиент. Или с друг актуален случай. Или е останало от някой адвокат, който работи с жертви на трудови злополуки и се опитва да спечели от застраховките. А и как изобщо е възможно на това място да има двеста смъртни случая? Това са двайсет процента от населението на градчето. Щеше да направи впечатление. Нямаше да има нужда от частен детектив.