Лий Чайлд - Накарай ме

— Няма на какво да се надяваме — обади се Чан. — Онзи долу е имал възможност да влезе тук поне десетина пъти. Или да пусне някой друг. Налага се да приемем, че тази стая е била претърсена много отдавна.

Ричър кимна.

— Да, но как? Това е въпросът. Защото можем да бъдем сигурни в едно. До един момент Кийвър е бил в тази стая, после е излязъл. И го е направил по един от три възможни начина. Първият е да е излязъл, за да свърши някаква невинна работа, която изведнъж е тръгнала на зле. Вторият е някакви неизвестни лица да са го измъкнали насила от тук. А третият е той да е седял на леглото и да е разсъждавал за случая и изведнъж да е направил някаква връзка — нещо, което да го накара да си помисли: „О, мамка му“, и да изтича навън, за да се обади в полицията от телефона в смесения магазин, без да отлага нито минута. С тази разлика, че не е успял да стигне до него.

— Не е успял да стигне до него? Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че Кийвър е изчезнал. Ако ми кажеш къде и защо, ще спра да развивам всички други теории.

— Нито един от трите начина за излизане от стаята, за които говориш, не води до вероятност да намерим нещо в нея. Нещо, което всички други са пропуснали.

— Не, при третия начин има такава вероятност. Малка е, но съществува. Представи си как е станало. „О, мамка му.“ Оставаш като зашеметен. И от тази секунда нататък вече се намираш в смъртна опасност. Опасността е толкова сериозна, че трябва веднага да се втурнеш към телефона. Но по пътя ще излезеш на открито. Не можеш да се обадиш от мобилния зад заключената врата. Трябва да излезеш навън и да изминеш известно разстояние. Което вече е свързано с риск. Затова може би ще се изкушиш да оставиш някакъв знак след себе си. Ще надраскаш бележка и ще я скриеш. И едва след това ще излезеш навън, за да се обадиш по телефона.

— Но няма да успееш да стигнеш до него.

— Така излиза от математическа гледна точка. Понякога.

— Тази бележка е скрита толкова добре, че никой не я е открил. И все пак не толкова добре, така че да я открием ние. Ако изобщо съществува. Ако говорим за третата от общо три възможности. Ако обяснението не е нещо съвсем различно.

— Говорим за поредица — каза Ричър. — Няма как да е друго, нали така? Говорим за два последователни момента, в които си е казал: „О, мамка му“. Първо за нещо по-малко, може би предишния ден, и тогава ти се е обадил за подкрепление; а след това и за голямото нещо, след което е излязъл, за да се обади в полицията.

— Но първо е оставил бележка.

— Мисля, че си заслужава да проверим.

Когато претърсваше стая, Ричър започваше от самата стая, а не от съдържанието. Хората, които искаха да скрият нещо — и съответно хората, които искаха да го открият, — в общия случай не обръщаха достатъчно внимание на физическата конструкция на помещението, а тя често предлагаше богати възможности. Особено за един лист хартия. Кутията на климатика под прозореца можеше да бъде отворена и в девет от десет случая в нея имаше пластмасов джоб, направен специално за съхраняване на документи — най-често ръководство за експлоатация или гаранционна карта, в които някой изобретателен човек можеше да укрие десетки страници.

А понякога имаше климатична инсталация за цялата сграда и в такъв случай имаше отвор с решетка — която лесно можеше да се свали. Плъзгащите врати, които се прибираха в стената, бяха добро скривалище за документи. На таваните имаше панели, които можеха да се свалят за поддръжка. Сгъваемите врати на гардеробите винаги оставаха невидими от вътрешната си страна. И така нататък.

Едва след това идваше ред на мебелите. В този случай мебелировката се състоеше от легло, две нощни масички, тапициран стол, обикновен стол до бюрото, самото бюро и едно малко шкафче с чекмеджета.

Двамата огледаха всичко, но не откриха нищо.

Най-сетне Чан каза:

— Е, поне си струваше да опитаме. Донякъде се радвам, че не открихме нищо. Така ситуацията не изглежда толкова окончателно решена. Предпочитам да си мисля, че той е добре.

— Аз предпочитам да си мисля, че той е в Лас Вегас с някое деветнайсетгодишно момиче — каза Ричър. — Но докато не ни изпрати картичка от там, се налага да приемем, че не е така. И да не се отпускаме.

— Той е работил като полицай и специален агент на ФБР. Колко е пътят от тук до смесения магазин? Какво толкова е можело да му се случи по пътя?

— Разстоянието е около шейсет метра. И пътят минава покрай закусвалнята. Може да са му се случили всякакви неща.