Лий Чайлд - Накарай ме

— Какви са симптомите? — попита Ричър.

— Симптомите зависят от степента на контузията и индивидуалните особености, но могат да включват главоболие, обърканост, сънливост, замайване, загуба на съзнание, гадене, повръщане, спазми и нарушения в координацията, движението, паметта, зрението, говора, слуха, емоционалното състояние и мисленето.

— Това са доста симптоми.

— Говорим за мозъка.

— А какво ще кажете за моя мозък? Кои от тези симптоми ще ми се паднат?

— Не мога да кажа.

— Нали имате всички данни от прегледа? Значи и реална картина на мозъка ми.

— Картината не може да се тълкува с такава точност.

— Добре, приключихме. Значи само предполагате. И друг път са ме удряли по главата. Този път не е по-различно. Нищо ми няма.

— Имате мозъчно сътресение.

— Какво трябва да ми кажете сега?

— Според мен резултатите от изследването изискват да останете в болницата за наблюдение, поне до утре сутринта.

— Няма да стане.

— А би трябвало.

— Ако ме бяха ударили по ръката, щяхте да ми кажете, че ще ми мине след няколко дни. Натъртването щеше да се оправи от само себе си. Щяхте да ме пуснете да си ходя. Можете да направите същото и за главата ми. Случи се вчера, значи утре вече ще са минали няколко дни. Нищо няма да ми стане. Ако изобщо е това, за което говорите. Може би сте объркали резултатите ми с изследването на някой друг пациент.

— Мозъкът не е същото нещо като ръката.

— Съгласен съм. Ръката не е защитена с дебела костна тъкан.

— Вие сте пълнолетен — каза мъжът. — А това не е психиатрично заведение. Не мога да ви задържа против волята ви. Само се подпишете на регистратурата.

Лекарят се обърна и излезе, готов да прегледа следващия си пациент. Може би щеше да бъде някой програмист, а може би не. Вратата се затвори зад гърба му.

— Значи е натъртване — каза Ричър. — Което се оправя.

— Благодаря ти, че се съгласи да се прегледаш. Хайде да отиваме в хотела.

— Трябваше да отидем направо в хотела.

— Ричър, ти падна на пода.

Ричър измина внимателно целия път до стоянката за таксита.

Някои хора твърдят, че на картата Сан Франциско прилича на палец, вдигнат от юг на север, който заслонява залива от Тихия океан, но според Ричър формата на града наподобяваше повече на вдигнат среден пръст. Макар че не знаеше защо градът ще иска да покаже среден пръст на океана. Може би заради мъглата. Във всеки случай, избраният от Уестуд хотел беше на върха на палеца или на средния пръст. На самия бряг на океана. Беше тъмно, така че не се виждаше нищо с изключение на моста „Голдън Гейт“, който блестеше от лявата страна, а по-далече надясно — далечните мигащи светлини на Сосолито и Тибурон.

Тримата се настаниха, освежиха се и слязоха на вечеря в ресторанта. Беше хубаво място, с колосани бели покривки. Около масите седяха по двама и по четирима гости. Те бяха единствената тройка. Навсякъде около тях се развиваха романтични и делови връзки. Уестуд влезе в интернет от телефона си и каза:

— Всяка година в Америка има четирийсет хиляди самоубийства. По едно на всеки тринайсет минути. Статистически е по-вероятно да се убием сами, отколкото помежду си. Представяте ли си?

— Ако петима от тях на всеки девет дни се възползват от ексклузивното обслужване на Мадърс Рест, това прави горе-долу по двеста смъртни случая на година. Както пишеше в бележката на Кийвър. Ние вече видяхме двама от тези хора.

— Ти колко би платила за това?

— Не бих платила за това, надявам се.

— Ако струва деветстотин долара да го направиш сам вкъщи, каква би била разумната цена за такава услуга? Пет пъти повече? Да кажем пет хиляди?

— Може би. Заради обслужването. Все едно отиваш в козметичен център, вместо сам да си направиш маникюра вкъщи.

— Това прави по един милион долара годишно. По-добре, отколкото да те ударят в зъбите.

— Но?

— Списъкът им за поръчкови убийства само през тази седмица включваше Кийвър, Маккан, теб, мен и семейство Леър. Общо седем души. Това очевидно не е проблем, защото наемат украински престъпен бос, за да свърши черната работа. Но е твърде сериозна реакция за един милион долара.

— Случва се да убиват хора и за един долар.

— На улицата, в пристъп на паника. Но не и като стратегически императив. Според мен тук има нещо повече от един милион долара. Но не виждам как. Хората не биха плащали по десет или по двайсет хиляди. Или повече. Нали така? За толкова пари могат сами да си купят шевролет от седемдесетте. И барака, така че да пробият дупка в стената за изгорелите газове.