Лий Чайлд - Накарай ме

Мъжът на втора база каза:

— Не ми се чака повече.

Устните му бяха влажни. Очите му подскачаха насам-натам. Беше нетърпелив.

Никой не му отговори. Тогава Ричър въздъхна, вдигна едната си ръка в умиротворителен жест и се изправи от мястото си, бавно и спокойно, съвсем не заплашително и точно обратното на внезапно. Обърна се леко към мъжете с пистолетите и леко към групичката на дивана и каза:

— Хайде, Емили, да приключваме по-бързо с това. По един или друг начин ще свършат с теб. Защо не го направиш по лесния начин?

— Какво? — извика тя.

Той се наведе покрай Евън, хвана момичето за китката и го дръпна, за да се изправи. Евън веднага скочи, за да му попречи, както и Чан, и сестрата на Маккан, останали без дъх, изпаднали в паника, неспособни да повярват на онова, което се случваше. На килима между двата дивана изведнъж се образува малка тълпа от изправени хора, които не спираха да се движат, да се блъскат един в друг и отчаяно да поглеждат наляво и надясно.

Беше моментът на истината.

Тримата мъже не направиха нищо. В този момент от играта най-добрият ход от тяхна страна щеше да бъде да открият огън веднага, без да се колебаят нито секунда, защото си дават сметка, че ситуацията отива по дяволите пред очите им. Но към този момент те вече бяха инвестирали много мисъл в собствения си план, в бъдещите си действия, в обещанието за фантастично физическо удоволствие в непосредственото бъдеще и два от основните компоненти на тази нирвана бяха точно по средата на несигурната тълпа пред тях, готови да се превърнат в косвени жертви, а те не искаха да ги повредят. Не и толкова скоро. Искаха да си останат точно такива, каквито бяха в момента — цели, в съзнание, готови да реагират, с гладка плът със златист слънчев загар и бански костюми и тениски и джинси ниско на талията. Затова не откриха огън. Не се замислиха какво става. Не разсъждаваха с главите си.

Дотук добре.

Ричър блъсна Евън в едната посока, а Чан в другата, за да извади Емили от тълпата. Дръпна я към себе си, макар че тя се съпротивляваше с лакти и колене, обърна я и силно я тласна напред в коридора с фотографиите в сребърни рамки, запечатали непознатите им роднини.

— Спалнята е натам — каза той.

Евън си проби път покрай него, като се опитваше да хване дъщеря си, а сестрата на Маккан го избута почти също толкова бързо, Чан беше непосредствено зад нея, а след Чан беше мъжът от първа база и по лицето му изведнъж се беше изписала някаква тревога при вида на хаоса, който се надигаше пред очите му. Зад него бяха говорителят от втора база и мъжът от трета база, който завършваше колоната. Общо осем души, които се препъваха един след друг, едва ли не в колона, по тъмния тесен коридор.

Ричър се наведе в блъсканицата и вдигна револвера от пода — с две ръце, за да не се хлъзне по излъскания под. Усети солидния успокояващ допир на ръкохватката в дланта си и осезаемата твърдост на спусъка под показалеца. Той насочи револвера пред себе си с цялата му тежест от близо килограм и половина и отпусна лявата си ръка на главата на Лидия Леър, притисна я надолу, така че коленете ѝ се подгънаха, прицели се над дясното рамо на Чан и стреля — точно в средата на лицето на мъжа от първа база.

Съществуват многобройни фактори, които определят дали едно оръжие стреля точно или не. Най-важни от тях са скоростта на куршума и дължината на цевта, подпомагани или възпрепятствани от аеродинамични тънкости като ротационната скорост, зададена от вътрешния нарез на цевта, която оказва различно влияние на изстрела в зависимост от вида на куршума. Влияние оказва и качеството на оръжието, като внимателната машинна изработка от висококачествен метал е за предпочитане пред изливането от остатъчна шлака. От друга страна, на разстояние от два метра нито едно от тези неща няма чак толкова голямо значение. Миниатюрните разлики в скоростта, дължината и всички останали фактори са пренебрежими. Човешкото лице представлява достатъчно голяма мишена, която в общия случай е трудно да се пропусне при стрелба от упор, и лицето на мъжа от първа база не беше изключение.

Изстрелът очевидно беше от тези, при които куршумът пробива целта и продължава от другата страна — като се имат предвид дистанцията и мощността на калибър .357 „Магнум“. В стената на шест метра зад главата на мъжа мигновено се образува кратер с размерите на купа за салата и една ужасяваща част от секундата по-късно купата се напълни със съдържанието на черепната кутия с мокър плясък и експлозия от червено, сиво и лилаво вещество. Междувременно самият мъж вече падаше право надолу, все едно беше пристъпил в асансьорна шахта, а Ричър се завърташе леко наляво от кръста, със стегнати рамене, и търсеше мъжа от трета база, който беше най-далече от него, защото някакво изчисление в първичната част от мозъка му беше подсказало, че той разполага с по-добра линия за ответен огън и не предвкусва толкова силно предстоящото забавление, колкото мъжът от втора база, така че е по-вероятно да отговори пръв на огъня, дори с риск да повреди стоката.