Лий Чайлд - Накарай ме

Ричър не направи нито едно от тези неща, защото към този момент вече знаеше къде е Чан. Тя влизаше насила в къщата, през входната врата в дневната, като се съпротивляваше на двамата мъже, които я държаха с извити ръце зад гърба и запушена уста, и пистолет до слепоочието. Пистолетът отново беше ругър и отново беше със заглушител. Дължината му означаваше, че в настоящата си роля беше нестабилен и неудобен за стрелба. Но несъмнено щеше да бъде ефективен.

Ричър остави револвера на пода до себе си много тихо, в сенките до перваза в долния край на стената, под последната от фотографиите в сребърни рамки.

После пристъпи напред.

Мъжът, който беше влязъл от двора, застана в единия край на дъгата, в която се подредиха другите двама, които бяха влезли от входната врата, на разстояние един от друг. После изведнъж блъснаха Чан напред, така че тя стигна чак до дивана със семейство Леър, където възстанови равновесието си, обърна се и седна на ръба. Ричър се отпусна на страничната облегалка — бавно и спокойно, за да не създава впечатление за заплаха и да заеме мястото в този край на стаята. Знаеше, че ако остане прав, ще му наредят да седне, и то точно къде. Обикновено не се занимаваха с вече седналите хора. До него беше Евън, след това Емили, отдръпната назад, после Чан, която седеше на ръба и дишаше тежко, и накрая Лидия, също облегната назад. Диванът, който беше предостатъчно широк за трима души, беше твърде тесен за петима. А те представляваха една обща цел. Срещу тях имаше три пистолета, разположени в широка дъга, като диаграма за огнево поле в някой стар наръчник за пехотата.

Три пистолета и трима мъже. С черни дрехи, остригани глави и бледа кожа. Бяха достатъчно едри и масивни, но освен това изглеждаха някак кокалести. С изопнати скули. Тежките времена бяха оставили своя отпечатък в гените им. Може би бяха от европейския континент. Някъде далече на изток, от мочурищата. Където всички се бяха сражавали със съседите си през последните хиляда години. Тримата стояха по местата си, неподвижни като скали — отначало за да успокоят темпото, да проверят докъде са стигнали и да отбележат изпълнените точки от плана, а после да се замислят за нещо ново. При други условия Ричър щеше да предположи, че знаят какво правят, но точно в момента му се струваше, че не е така. Не и сто процента. Вече не. Вече импровизираха. Или се готвеха да импровизират. Все едно собствената им шахматна партия изведнъж беше достигнала до ход, свързан със сериозна дилема. Пред тях изведнъж бяха започнали да мигат неонови стрелки, които сочеха наляво или надясно. Варианти. Свободен избор. Това винаги беше опасно.

Тримата не помръдваха. Мълчаха. По лицата им се четяха нещо като усмивки. После мъжът по средата каза:

— Уведомиха ни, че тук ще има мъж и жена, които разговарят с друга жена.

Говореше добър английски с почти обикновен американски акцент, но в него все пак се долавяха мътни славянски нотки. Значи със сигурност беше някъде от Източна Европа. Държеше се като човек, който е свикнал съдбата да се обръща срещу него, а животът да бъде безкраен низ от неприятности.

Никой не му отговори. Мъжът продължи:

— Но в действителност тук има двама мъже и три жени. Една от които е китайка. А това е объркващо. Така че вие ми кажете кой от вас разговаря с други двама?

— Аз съм американка, а не китайка — отговори Чан. — И всички разговаряхме помежду си. Всеки от нас с всички останали. Във всякакви комбинации. Така че вие ми кажете нещо. Кои сте вие и какво правите тук, по дяволите?

— Едната от вас е сестрата на някого — обясни мъжът.

Никой не отговори.

— Не знаем дали този някой е китаец — продължи той. — Предполагам, че информацията щеше да ни бъде от полза.

Мълчание.

— Коя от вас е сестрата на някого?

— Не съм аз — обади се Ричър.

— А имаш ли сестра, умнико? Може би трябва да ми кажеш къде живее.

— Ако имах сестра, щях да ти кажа. За да те пребие вместо мен.

Мъжът отмести поглед от него към другия край на дивана. И трите жени, които седяха там.

— Коя от вас е сестрата? — попита той.

Мълчание.

— Коя от вас е жената, която е разговаряла със сестрата?

Мълчание. Мъжът погледна към другия край на дивана.

— Кой от вас е мъжът, който е разговарял със сестрата?

Мълчание.

— Има много възможни комбинации — каза мъжът. — Като на изпит в математическия институт. Колко чорапи ми трябват, така че със сигурност да имам еднакъв чифт? Но в този случай поне едно от решенията на задачата е очевидно, дори за най-глупавия студент. Да ви убием всичките. Така резултатът ще бъде гарантиран. Това ще бъде достатъчно голям брой чорапи. Но освен това ще бъдат петима убити на цената на трима. А тази цена вече е уговорена. Рекламации — само на касата. Уговорката не може да се променя, след като работата е свършена. Това са правилата на дебелия.