Харлан Коубън: Под напрежение

Съпругът на Сузи, Лекс Райдър, съставляваше половината от легендарния дует „Хорс Пауър“ — несравнимо по-малката половинка, ако трябва да сме честни, спрямо надарения със свръхестествена харизма водещ вокалист Гейбриъл Уайър. Колкото и добър музикант да беше, Лекс си имаше своите лични проблеми, които неизбежно щяха винаги да го държат на второто място — така както Джон Оутс е на по-заден план от Дарил Хол 1 1 Daryl Hall & John Oates — американски поп дует, особено популярен в края на 70-те до средата на 80-те години на XX в. — Б.пр. , Андрю Риджли — от Джордж Майкъл 2 2 George Michael, Andrew Ridgeley — британският дует „Wham!“. — Б.пр. , и всички останали от „Пусикет Долс“ от Никол Шерци Не-знам-коя-си 3 3 The Pussycat Dolls — известна американска музикална група, съставена изцяло от жени. В нея влизат Никол Шерцингър, Мелъди Торнтън, Кармит Бахар, Ашли Робъртс, Джесика Сута и Кимбърли Уайът. — Б.пр. .

— За какви демони говориш тогава?

Сузи бръкна в дамската си чантичка и извади нещо. На седналия от другата страна на бюрото Майрън му се стори, че е снимка. Тя я изгледа, после му я подаде. Той й хвърли един поглед и пак се опита да я изчака.

Но по някое време реши, че все пак следва да каже нещо, и обяви очевидното:

— Това значи, е ехограмата на бебето ти.

— Да. На двайсет и осем седмици.

Ново мълчание. И пак Майрън го наруши:

— Някакъв недъг ли има бебето?

— Нищо му няма. Той си е направо идеален.

— Той?

— Моят малък син — не успя Сузи Т. да сдържи усмивката си.

— Много гот.

— Аха. И това е една от причините, които ме водят насам. Вече го обсъдихме с Лекс. И искаме да му станеш кръстник.

— Кой, аз ли?

— Мда.

Майрън нищо не каза.

— Е?

Сега беше ред на Майрън да примига с навлажнени очи.

— Голяма чест ми оказвате.

— Ти да не би да плачеш?

Майрън нищо не каза.

— Голям женчо си — рече тя.

— Какъв е проблемът ти, Сузи?

— Може и да няма такъв. — И след кратка пауза: — Имам чувството, че някой си е наумил да ме съсипе.

Майрън задържа погледа си върху ехограмата.

— И как по-точно?

Чак сега тя му ги показа: двете думи, който щяха още много дълго да отекват глухо в сърцето му.

Час по-късно в офиса на Майрън влезе наперено Уиндзър Хорн Локуд III — известен на онези, които се боят от него (а това включва горе-долу всички останали), като Уин. Уин ходеше извънредно наперено, сякаш носеше черен цилиндър и фрак и въртеше в ръката си бастун. Само че в случая се беше изтупал с розово-зелена вратовръзка на „Лили Пулицър“, син блейзър с някакъв извезан монограм и бежов панталон с ръбове, достатъчно остри, че да пуснат кръв. Мокасините му бяха обути на бос крак и изобщо имаше вид на човек, завръщащ се от пътешествие с яхтата си „Наследствено състояние“.

— Сузи Т. Току-що си тръгна — обяви Майрън.

— Срещнах я на влизане — кимна Уин със силно издадена напред брадичка.

— Имаше ли вид на разтревожена?

— Не обърнах внимание — каза Уин и седна. И след малко: — Гърдите й страшно са се уголемили.

Типичен Уин.

— Има проблем — рече Майрън.

Уин се облегна назад и кръстоса крака с обичайното си напрегнато спокойствие.

— Да чуем.

Майрън извъртя монитора на компютъра си така, че и Уин да го вижда. Нещо сходно бе сторила и Сузи Т. само час по-рано. Оттогава двете думи не му излизаха от главата. Безвредни сами по себе си, но на този свят всичко зависи от съответния контекст. А в конкретния контекст двете думи смразяваха помещението.

Уин се взря в екрана. Бръкна във вътрешния джоб на сакото си. Извади оттам чифт очила за четене. Нямаше и месец, откакто се беше сдобил с тях, и колкото и да се струваше невероятно на Майрън, му придаваха още по-надменен и наперен вид. Освен дето действаха потискащо на Майрън. Нито един от двама им не беше на възраст — опазил ги господ — но както се изрази Уин, прибягвайки до голф терминологията, когато за пръв път ги извади: „Ние двамата вече официално играем в обратен ред останалите ни девет дупки от живота“.

— Това страница от „Фейсбук“ ли ще да е? — попита Уин.

— Да. Сузи каза, че я ползва да рекламира тенис академията си.

— А това тук ехограмата й ли е? — приведе се по-наблизо Уин.

— Да.

— И по какъв начин една ехограма рекламира тенис академията й?

— И аз й зададох същия въпрос. А тя отговори, че личният елемент играел голяма роля. Хората не искали да четат единствено самореклама.

— Поради което тя поства ехограмата на един плод? И това ти се струва смислено, така ли? — Уин погледна въпросително към Майрън.