Пол Ливайн - Блондинка от Маями

— Влязъл съм ти под кожата — казах аз. — Бих направил всичко за теб.

— Вече го направи. Вярваш ми и ще победиш.

— Какво?

— Джейк, днес беше гениален. Ти унищожи Лари. Разкри какво ми е причинил.

— Разкрих, че е имал мотив да убие баща ти. Може би дори доказах, че те е програмирал да осъществиш плановете му за отмъщение. Но както и да го извъртаме, ти си дръпнала спусъка.

— Какво говориш? — стресна се тя.

— Заседателите ще те прехвърлят към по-малкото обвинение — непредумишлено убийство или убийство по непредпазливост. Победата означава присъда за убийство по непредпазливост.

— Тоест?

— Десет или единайсет години затвор, помилване след осем или девет.

— Осем години! Не, това е невъзможно.

Криси клатеше глава като изумено дете. Доктор Шийн навярно би казал, че е попаднала в състояние на отхвърляне.

Обгърнах лицето й с длани.

— Криси, такава беше целта от самото начало. Или да провалим делото и да чакаме ново, или да извадим късмет с най-меката присъда. Ако Ейб беше предложил, щяхме тутакси да приемем, но той винаги гони максимума — доживотен затвор без право на помилване.

— Осем години — повтори тя. — Все трябва да има и някаква друга възможност. Моля те, кажи ми, че има.

Гледах я, но в главата ми царуваше пустота. Никакъв план, никаква стратегия за оправдателна присъда. Но не можех да й го кажа.

— Има нещо — казах аз със зле разигран ентусиазъм. — Просто не исках да ти вдъхвам излишни надежди.

— Ти можеш, Джейк. Знам, че можеш. Никога няма да ме изоставиш.

Надникнах през кухненския прозорец към задния двор. Кип и Таня лежаха в хамака един до друг. Кип беше подгънал ръце под главата си, точно както правя и аз. Може да е наследственост, може да е средата — кой знае? — но дребосъкът започва да придобива моите жестове и маниери. Открехнах прозореца колкото да пусна едно ухо. Знам, че децата имат право на уединение, но се тревожех. Нямах представа на кой точно етап са, затова исках да разбера дали говорят за домашните или за презервативи.

— Колко филма можеш да кажеш с думата пица? — попита Таня.

— „Мистичната пица“ — отговори той без колебание. — Лесна работа. Бас държа, че не знаеш кой изигра там първата си голяма роля.

— Джулия Робъртс, ако не броим „Долна Оклахома“.

— Не се брои, защото е заснет за кабелната телевизия.

— Да, но го пускаха и по кината — възрази Таня.

Страхотно, хлапакът си беше намерил сродна душа.

Двамата помълчаха малко, после Кип каза:

— „Триъгълната пица“ с Марчело Мастрояни и Моника Вити.

— Уха! За това нямаше да се сетя.

Тъкмо затварях прозореца, когато Чарли влезе в кухнята и се зае да разчиства масата от натрупаните за последната седмица хранителни остатъци. Засъхнали хамбургери, изкорубени парчета пица и недопити безалкохолни напитки.

— Не бива да даваш обещания, щом не можеш да ги изпълниш — каза той, мятайки в кофата за боклук някакви спаружени картофи.

Озърнах се към вратата.

— Тя спи — успокои ме Чарли, — но преди да се унесе, каза, че имаш страхотен секретен план. Искаш ли да го споделиш?

— Нямам нищо за споделяне — признах аз.

— Така си и мислех. — Той се зае да мачка кутиите от пица. — Тя е толкова крехко създание, Джейк.

— Затова трябва да победя. Никога няма да оцелее в затвора.

— Здравата си закъсал — каза Чарли. — Доказа, че Криси е жертва на Шийн, но няма как да заобиколиш факта, че е убила баща си.

— Не е факт. Само предположение на съдебния лекар.

Ето че се отърсвах от апатията и започнах да мисля като адвокат.

— Ако нямаш доказателство за противното, момчето ми, значи е факт.

— Може да е било нормален сърдечен удар. Може да е било лекарска грешка. Лари Шийн може да е убил Хари в болницата.

— Доказателство, Джейк! Къде ти е доказателството?

Замислих се за секунда.

— Днес в съда Шийн каза една-две шантави приказки и още ми се въртят из главата.

— Ти свърши страхотна работа, Джейк, ако съм пропуснал да го спомена. Скова прелестна стълбичка, изкачи вражеския свидетел на най-горното стъпало и после я ритна. Май много го заболя.

— Благодаря. Забеляза ли, че нещо не му се връзва във времето?

— Как така?

— Шийн изскача тичешком от „Астор“ в единайсет и пет. Стига до болницата в единайсет и четирийсет. От „Астор“ до „Връх Синай“ не са трийсет и пет минути.

— Било е в петък вечер. Нали знаеш как се влачи движението по Саут Бийч.

— Само ако минаваш по Оушън Драйв. А до болницата пътят е все по Алтън Роуд. Десет, най-много дванайсет минути без никакво затруднение, особено ако бързаш.