Пол Ливайн - Блондинка от Маями

— Да, обикновено.

— А какъв е ефектът при комбиниране на тези лекарства, докторе?

— Ами… не съм сигурен.

— Защото никога не сте имали пациент, който да взима всичко това наведнъж, така ли е?

— Не знам. Понякога пациентите прекаляват с лекарствата, както някои хора прекаляват с витамините.

— А Криси прекаляваше с лекарствата, нали?

— Бих предпочел да взима по-малко.

— Тогава е трябвало да й преписвате по-малко — казах аз. Не беше въпрос и той не отговори, затова продължих: — Следователно на четиринайсти юни вие знаехте, че Криси не може да спи, когато все пак заспи, сънува кошмари, а когато е будна, страда от мъчително главоболие. Била е измъчена от така наречените възстановени спомени за сексуално насилие и е гълтала цяла гама лекарства с множество сериозни странични ефекти. Току-що е купила пистолет и съобщава, че смята да убие баща си, а вашата единствена реакция е да изгасите лампите и да я отпратите. Два дни по-късно сте потресен от новината, че е постъпила точно според думите си. Вярно ли се изразих, докторе?

— Не е… Когато го излагате по този начин, не е… не е честно. Вие съдите по последствията. Аз не знаех какво ще направи.

Отдръпнах се от заседателската ложа, за да извися глас, без да строша прозорците.

— Но се надявахте да го стори!

Шийн се вцепени.

Отново повиших глас, преминавайки от духовите инструменти към барабаните.

— Надявахте се тя да стори онова, за което мечтаехте през всичките тези години!

Шийн се обливаше в пот.

— Не.

Гласът ми отекна като лятна гръмотевица.

— Вие ненавиждахте Хари Бърнхард, но нямахте куража да предприемете нещо!

— Не. — Шийн се надигна от стола.

— Казахте й, че виждате следи от чудовище там, където тя не виждаше нищо. Казахте й, че е била изнасилена от баща си, макар тя да нямаше такъв спомен.

— Помогнах й да си спомни! Помогнах й да оздравее.

— Вие искахте тя да убие Хари Бърнхард!

— Не!

— Молехте се да го убие! Принудихте я да го убие!

— Не!

— Програмирахте я за убийство и после я пуснахте на свобода.

— Не!

— Примамихте една объркана млада жена, натъпкахте я с наркотици до главозамайване, после сложихте в ръката й зареден пистолет, насочихте го и натиснахте спусъка.

— Не!

— Вие убихте Хари Бърнхард! Вие искахте той да умре и принудихте Криси да извърши мръсното дело!

— Той си го заслужаваше! — изкрещя Шийн. Озърна се, осъзна, че е прав, и сякаш едва сега забеляза, че заседателите го гледат с разширени очи. — Но аз не съм убиец. Не съм го…

Гласът му заглъхна, коленете му се подгънаха и той рухна на стола.

Цялата къща ухаеше на доматен сос, чесън и топено сирене. Бях помолил Кип да достави две-три пици за вечерния военен съвет, а той викна Таня и двамата отпрашиха с велосипедите към центъра на квартала. Един час по-късно се завърнаха с пица „Куатро стаджони“ (маслини, печени чушки, гъби и артишок) от „Медзаноте“, пица „Мускули“ (миди и сос маринара) от „Пауло Луиджи“, „Маргарита“ (пресни домати и босилек) от „Голямата вкуснотия“.

— Готови за дегустация — обяви Кип, внасяйки кутиите.

Каквото и да ям по време на дело, все има вкус на картон, но оценявах театралния жест на Кип. Всички пици са хубави, аз обаче изпитвам пристрастие към природната простота на „Маргарита“-та. Мъча се да опазвам живота и трапезата си от вредни излишества. С пиците поне успявам.

Отворих бутилка „Кианти“ за Чарли Ригс и Криси, пратих Кип и Таня на задната веранда с две чаши билков сироп и щракнах за себе си порцелановата запушалка на половинка „Гролш“.

Криси седеше на дивана с брадичка върху коленете. Носеше една от вехтите ми спортни фланелки и както беше боса и без грим приличаше на ученичка. Нещастна ученичка. На връщане от съда беше плакала тихичко по целия път, а сега отпиваше по малко вино, гледаше със замрежени зачервени очи и подсмърчаше.

— Вече не знам на какво да вярвам — каза тя. — Отначало бях толкова сигурна. Джейк, усещах как става, усещах как плътта му раздира моята. Дори и сега, щом затворя очи, всичко е толкова истинско.

Криси потръпна и по лицето й се изписа тъй отчаяна скръб, че нещо сякаш избухна в гърдите ми. Спомних си как при първата ни среща бе казала, че фотографите харесвали нейната уязвимост.

Наранена и секси. Обречена хубост. Прегърнах я и тя отпусна буза на рамото ми.

— Както и да се завърти делото — каза тя, — искам да знаеш колко много означаваш за мен. Ти си единственият мъж, който не се опита да ме използва.