Томас Харис - Ханибал

Доктор Лектър се отдалечи бавно от двамата униформени и продължи да разглежда експонатите. Спря пред щанд с лазерни мерници в съседната редица и през окачените горе кобури видя трептящия видеозапис, който бе приковал вниманието на Дони Барбър.

Лов на елен с лък и стрела.

Явно някой извън кадър дразнеше елена покрай някаква ограда в гората, докато ловецът нагласяше лъка си. Той имаше микрофон, за да се чува. Дишането му се ускори. Прошепна в микрофона:

— По-добре от това няма да застане.

Когато стрелата го удари, еленът се сви и се блъсна в оградата два пъти, преди да прескочи жицата и да избяга.

Докато гледаше, Барбър сумтеше и клатеше глава при забиването на стрелата.

След това видеоловецът се зае да корми елена, като започна от това, което нарече анус.

Дони Барбър спря видеото и го върна отново на забиването на стрелата, после пак и пак, докато човекът зад щанда не му каза нещо.

— Майната ти, задник — изръмжа в отговор Дони Барбър. — От теб няма да купя и лайно.

От съседния щанд купи няколко жълти стрели с кръстосани режещи пера на върха. На щанда имаше кутия, от която щеше да се тегли награда, и с покупката си Дони Барбър получи фиш за попълване. Наградата беше разрешително на двудневен лов на елени.

Дони Барбър попълни фиша и го пусна през процепа на кутията, после, без да върне химикалката на продавача, се загуби с продълговатия си пакет в тълпата млади мъже с маскировъчни дрехи.

Както жабешките очи регистрират всяко движение, така и очите на търговеца реагираха при всяко спиране на движението на тълпата. Мъжът, застанал сега пред него, беше напълно неподвижен.

— Това ли е най-добрият ви арбалет? — попита доктор Лектър.

— Не. — Продавачът извади кутия изпод тезгяха. — Това е най-добрият. По-лек е за носене и е по-компактен. Тетивата се натяга с електрически мотор или ръчно. Нали знаете, че ловът с арбалети е забранен във Вирджиния, освен ако не сте инвалид? — попита продавачът.

— Брат ми загуби едната си ръка и много му се ще да убие нещо с другата — отговори доктор Лектър.

— Разбирам.

За пет минути докторът купи чудесен арбалет и две дузини специални стрели, къси и дебели.

— Опаковайте ми ги — нареди доктор Лектър.

— Попълнете този фиш и може да спечелите право на лов. Два дни на много добро място — обясни търговецът.

Доктор Лектър попълни фиша за лотарията и го мушна в процепа на кутията.

Веднага щом продавачът се зае с друг клиент, той се върна при него.

— Забравих да напиша телефонния си номер на фиша за лотарията — каза. — Може ли?

— Разбира се, няма проблем.

Доктор Лектър отвори капака на кутията и извади най-горните два фиша. Попълни своя с фалшивите данни и дълго се взира в другия. Премигна веднъж, като щракане на фотоапарат.

Фитнес-салонът във ферма „Мъскрат“ е целият в никел и черно, обзаведен с пълен комплект машини „Наутилус“, щанги, оборудване за аеробика и бар за сокове.

Барни беше почти привършил упражненията си и сега отпускаше на велоергометъра, когато си даде сметка, че не е сам. Марго Върджър събличаше анцуга си в ъгъла. Отдолу беше с еластични гащета, тясна фланелка и сутиен за спортуване. Добави и специален пояс за вдигане на тежести. Чу дишането й, докато изпълняваше комплекса за загряване.

Барни въртеше педалите без никакво съпротивление и бършеше главата си с кърпата, когато Марго се приближи до него между две групи упражнения.

Погледна ръцете му, погледна и своите. Бяха горе-долу еднакви.

— Колко можеш да вдигнеш от пейката? — попита го тя.

— Не знам.

— Мисля, че знаеш. И още как.

— Може би към сто и деветдесет.

— Сто и деветдесет? Съмнявам се. Съмнявам се, че можеш да вдигнеш сто и деветдесет.

— Може и да сте права.

— Имам сто долара, които твърдят, че не можеш.

— Срещу?

— Срещу сто долара, какво си мислиш? Аз ще пазя да не я изпуснеш.

Барни я погледна и сбърчи подобното си на гума чело.

— Дадено.

Започнаха да слагат тежестите. Марго преброи тези, които Барни бе поставил в неговия край на щангата, сякаш би могъл да я измами. Той отговори, като преброи нейните.

След това легна на пейката, а Марго застана над главата му с впитите си гащета. Мястото, където се срещаха коремът и бедрата й, беше изпъкнало като бароков орнамент. Торсът й сякаш стигаше до тавана.

Барни се намести, почувства пейката под гърба си. Краката на Марго миришеха на охлаждащ крем за тяло. Ръцете й бяха поставени леко върху щангата, с коралови лакирани нокти, твърде добре оформени, за да са толкова силни.