Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Да чака и да се заеме отново с проучването на легендата за Артур. Което вече даваше плодове. Нина знаеше, че и преди е виждала символа на лабиринта, гравиран върху меча, и не след дълго се сети къде.

— Гластънбъри — продължи тя, като отвори една от книгите и я постави върху меча. На страницата се виждаше същият лабиринт — изкривен, разпънат по диагонал, но криволичещата линия следваше абсолютно същите завои. — Това представлява пътеката по билото на хълма Гластънбъри Тор в Съмърсет. — В друга книга имаше цветна снимка на малък хълм, който се издигаше почти неестествено над равния английски пейзаж, а на върха му стърчеше каменна кула. Хълмът имаше необичаен вид, наподобяващ кръгъл, обрасъл с трева зигурат 15 15 Зигурат (зикурат) — шумерски храм с форма на масивна стъпаловидна пирамида. — Б.пр. . — Терасите го обграждат изцяло, но ако вървиш по пътеката от основата до върха, тя следва абсолютно същия маршрут като този, гравиран върху меча.

Мичъл огледа снимката.

— Дори не изглежда като истинско. Не е естествено образование, нали?

— Самият хълм е, но терасите са оформени от хората през хилядолетията. Този район е бил населен още от неолита, преди шест хиляди години.

— Ами кулата? И тя ли е част от легендата за Артур?

Тя поклати глава.

— Не, тя е построена по-скоро — единственото останало от средновековен параклис на свети Михаил. Но самият хълм определено е свързан с артурианския мит.

Мичъл потупа с пръст по един от символите върху меча.

— Значи според теб това са един вид улики към откриването на гробницата на Артур и Екскалибур? Нещо като карта?

— Един вид, да. Не знам какво точно представляват точките по лабиринта, но съм сигурна, че ще успея да го разбера на място.

— Искаш да отидеш до Гластънбъри?

— Непременно — кимна Нина. — Още днес, ако е възможно.

— Няма да е зле да уведомим британците за това, което става — щом ще разкопаваме една от най-великите им легенди, те сигурно имат какво да кажат по въпроса.

— А какво ще стане, ако наистина намерим Екскалибур? Хълмът е част от Националния тръст, нещо като държавен паметник. Всичко, което открием там, на практика принадлежи на британците.

— Мисля, че ще успеем да убедим правителството да заобиколи правилата — каза Мичъл с усмивка. — Ще ги убедя да открият някой местен експерт, който да ни помага; някой, който познава района, ще ни е от полза. Наистина ли искаш още днес да отидеш?

— Колкото по-рано, толкова по-големи са шансовете ни да открием Екскалибур преди хората на Васюкович.

Мичъл кимна.

— Ще уредя нещата. Къде е Еди?

— В хотела.

— Как е той?

— Не знам — призна честно Нина.

— Ще ти се обадя щом уредя всичко — каза Мичъл. Той внимателно прибра парчетата от меча в тапицираното метално ковчеже. — Иди при Еди, виж дали е добре.

— Добре — каза Нина, докато той прибираше куфарчето и излизаше от стаята.

Но тя не спираше да мисли, че Чейс не е добре — и че каквото и да му каже, то нямаше да оправи нещата.

— Еди? Тук ли си?

— Да — чу се равнодушният му отговор.

Поне й говореше, помисли си Нина, докато затваряше вратата на хотелската им стая. Тя го откри да лежи на леглото, втренчен в тавана.

— Какво правиш?

— Нищо… Просто мисля.

Тя знаеше за какво си мисли, но все още не искаше да повдига въпроса, разтревожена от неговата реакция. Вместо това тя седна до него, хвана го за ръката и леко я стисна.

— Искаш ли да ти донеса нещо?

— Не, добре съм. Къде беше? В посолството ли?

Тя кимна.

— Мисля, че разбрахме къде се намира Екскалибур.

— Ние? Ти и Джак?

Тя усети промяната на тона му, когато спомена Мичъл, но предпочете да я пренебрегне.

— Намира се в Гластънбъри. Най-вероятно някъде под хълма. Ще отидем да проверим.

— Ти и Джак.

— Не, всички ние — настоя тя. — Ти и аз.

Той я погледна право в очите за пръв път, откакто беше влязла в стаята.

— Не. Аз няма да отида.

— Какво?

— Няма да отида. Ти също.

Нина го погледна изненадано.

— Моля? Какво каза?

— Казах, че няма да отидеш. Слагаме край на всичко това.

— Какво имаш предвид под „всичко това“?

— Имам предвид — рече Чейс и рязко седна в леглото, — всичкото това тичане по целия свят, търсене на съкровища и разни парченца от някакви древни боклуци! Нека шибаните руснаци намерят меча, на кого му пука!

— Знаеш, че не можем да го направим — каза Нина, опитвайки се да преглътне гнева си. — Въпрос на национална сигурност.