Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Чейс замахна с юмрук и изби автомата от ръката на Мичъл. Накани се да го забие в слабините му, но лицето му срещна коляното на американеца. Носът му изхрущя и по устните му потече топла кръв.

— Копеле такова! — изрева Чейс, вдигна глава и заби юмрука си в брадичката на Мичъл. Челюстта на американеца изщрака и той изплю кръв. Чейс го удари два пъти в стомаха, преви го на две и заби коляно в устата му, отхвърляйки го назад. — Вече не си… чак такъв красавец… нали? — крещеше той, продължавайки да забива юмруци в лицето на Мичъл, докато кокалчетата на ръцете му не започнаха да кървят.

Но Мичъл далеч не беше победен и вдигна ръка, за да се защити от последната атака на Чейс. С долната част на дланта си нанесе силен удар в челюстта на англичанина и щом Чейс залитна назад, той го ритна в стомаха и го запрати към перископа. Чейс се удари в една от дръжките, тръбата се завъртя и го запрати на палубата.

С подуто лице и целият окървавен, Мичъл изгледа яростно Чейс, сякаш готов да се хвърли върху него и да го довърши с голи ръце — но после се хвърли към падналия автомат.

Проснат на пода, без никакво прикритие, Чейс можеше да се скрие само на едно място…

Под дъжд от куршуми той се гмурна в дупката и се стовари върху твърдия под на отделението за перископа. Побърза да се изтърколи встрани, преди Мичъл да изтича до ръба и да продължи да стреля безцелно. Куршумите отскачаха от стената. Този път вече се наложи Чейс да се изкачва по пода, подводницата със сигурност се накланяше към задницата. Но в момента не му беше до това, той се протегна, отвори люка и видя нещо, което малцина западняци бяха виждали.

Пред него се простираше ракетната платформа на тайфуна, висока три палуби и широка поне двеста фута. Той се намираше на тясно мостче, което заобикаляше най-горното ниво, и гледаше надолу към десет двойки пускови тръби, притиснати между двата цилиндрични корпуса. Макар и тръбите да бяха празни, от цялото помещение лъхаше заплаха, то беше символ на страховита унищожителна мощ.

Но при него в залата се намираше и една далеч по-древна унищожителна сила. През люковете на долното ниво нахлуваше морска вода, вълните се пенеха при ударите в тръбите. Най-долната палуба вече беше наводнена, водата преливаше през дупката в корпуса и колкото повече потъваше задната част, толкова по-бързо щеше да нахлува тя.

Зад него се чу изтрополяване. Мичъл беше скочил долу от контролната зала. Чейс се плъзна на пода под тежкия люк и го ритна с двата си крака. Той се затръшна върху дулото на автомата. Нещо изхрущя. Американецът натисна с всичка сила, разшири отвора, озъби се на Чейс и насочи оръжието към него.

Щрак.

Пръстът на Мичъл се стегна около спусъка, но от дулото не излетя куршум. Той опита отново, след което се опита да превключи на други амуниции. Превключвателят не помръдна, механизмът му беше повреден.

— Нали ти казах, че ще се счупи! — извика Чейс, като отново ритна с всичка сила и запрати Мичъл към страничната каса на люка. Той изпъшка тежко. Докато Чейс се подготвяше да нанесе следващия си удар, той се изтегли назад към камерата на перископа. Люкът се затръшна върху рамката си.

Чейс се изправи и избърса кръвта от лицето си. Подводницата се беше наклонила с десетина градуса към кърмата, а нивото на водата в ракетното отделение вече надвишаваше средата. Изведнъж разправата с Мичъл остана на заден план — той трябваше да намери начин да се измъкне заедно с Нина от подводницата.

С малко повече късмет Мичъл сигурно се беше сдобил с няколко счупени ребра. Чейс отвори люка — и отскочи назад, когато Екскалибур изсвистя над главата му.

Ако Мичъл беше ранен, то не го показваше по никакъв начин. Той замахна отново и Чейс отскочи назад, за да избегне удара в лицето си.

Мичъл напредваше упорито, с изкривено от ярост, окървавено лице. Чейс отскочи назад, след като Екскалибур одраска корема му. Нова атака, при която бе порязан от слабините до гърдите. Чейс изкриви лице и започна да отстъпва по-бързо. Той погледна през рамо и забеляза, че мостът стига до края си пред една голяма контролна конзола.

Мичъл също я видя и подигравателно изкриви устни. Замахна към гърдите на Чейс, принуждавайки го да отстъпва още по-бързо. Англичанинът не виждаше нищо, което да може да използва като оръжие или поне да отбива атаките. Щеше направо да си умре от меч!

Стигна до контролната конзола. Мичъл замахваше с Екскалибур за последния, смъртоносен удар…

Палубата потрепери, дълбок метален стон отекна във вътрешността на подводницата. В огромната камера изведнъж задуха вятър и водата нахлу през люковете с много по-голяма сила от преди. Нещо в ракетния отсек защрака, наподобявайки пушечни изстрели — нитовете започваха да се късат под напора на стихията.