Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Въздухът му свършваше. Докато служеше в SAS, можеше да издържи под вода над четири минути, но без редовните тренировки капацитетът на дробовете му беше намалял, а и не знаеше колко въздух е изкарала експлозията от дробовете му. Усещаше, че не е останало много, натискът в гърдите му се засилваше и сърцето му биеше все по-бързо…

Чу се нов звук — дълбок, тътнещо боботене. Наблизо. Последната граната на Мичъл. Той се сви в готовност да посрещне експлозията…

Но такава не последва. Вместо това една огромна длан го сграбчи за ръката и го издърпа на повърхността. Той изскочи над водата, пое си дълбоко въздух и видя ухиленото лице на Максимов.

— Ти… Ти от скалата ли скочи?

— Щом дребосък като теб може да го направи, хей! Няма никакъв проблем за голям руснак като мен. — Той заплува към кея, придърпвайки Чейс след себе си. — Мичъл замина за дока с жена ти.

Достигнаха до един от стълбовете и се хванаха за него.

— Не ми е жена. Не още.

— Така ли? И кога е сватбата?

— Защо всички ме питат за това? — възстановил дишането си, Чейс се изкачи върху кея. Откъм дока за подводници се чуха изстрели. По какво ли стреляше Мичъл? Няколко секунди по-късно се разнесе много по-силна експлозия. Последната граната.

Максимов се измъкна от водата.

— Какво прави той?

— Не знам, но трябва да отидем там. — Превивайки се от болки в цялото тяло, Чейс изцеди доколкото можа дрехите си от водата. Студеният морски вятър го пронизваше до костите; ако скоро не намереше някакво укритие, рискуваше да изпадне в хипотермия.

Двамата закуцукаха по кея. Пред погледа им се разкри ярко осветената вътрешност на дока. Черното масивно тяло на Тайфуна се издигаше злокобно над водата. Чейс видя някакви хора да тичат в другия край на дока. Предположи, че са били подплашени от стрелбата на Мичъл, но от американеца нямаше и следа…

Подводницата се раздвижи.

Отначало потегли бавно, но засилващия се воден поток край носа й не можеше да се сбърка и тя постепенно се отдалечи от дока. Привързващите я стоманени въжета висяха разкъсани от корпуса — Мичъл беше използвал експлозивни куршуми, за да ги прекъсне.

Откъм подводницата се разнесе силен трясък — подвижното мостче се откъсна и падна във водата. Над дока се носеше гъст пушек — последица от експлозията на гранатата, досети се Чейс: кнехтът беше взривен и всички стоманени въжета, привързани към него — прекъснати.

Тайфунът беше свободен — но Мичъл не беше разкъсал електрическите кабели, които излизаха от реакторите на подводницата през дупката в корпуса. Докато тя минаваше край пилона в края на дока, те увиснаха, но не след дълго пак щяха да се опънат.

Пред очите им се появи кърмата на морския съд, гигантските й перки пенеха водата от двете страни на високия рул. Те бяха монтирани във вътрешността на гигантски пръстени, които да ги пазят от удар с плаващи във водата предмети. Това сложи край на надеждите на Чейс, че ще се омотаят в кабелите, щом те се откъснат и паднат във водата.

А неговите шансове да се озове на борда на подводницата скоростно намаляваха. Когато тя се изравни с него, щеше да се намира твърде далеч от дока, за да може той да скочи и да се залови за някой кабел — а ако паднеше във водата, перките щяха да го повлекат надолу. Защитните пръстени бяха достатъчно големи, за да бъде тялото му завлечено вътре и разкъсано на парчета.

Нямаше никакъв друг начин да се озове на борда… освен от крана, който се издигаше в края на дока.

Рамото му беше извъртяно към кея, далеч от подводницата. Но ако успееше да го завърти на другата страна…

— Можеш ли да завъртиш това? — попита Чейс, като посочи към крана. Боята му беше покрита с ръжда, изглежда машината отдавна не беше използвана. Но в основата й се забелязваше лост, който все още изглеждаше във форма.

— Да, но защо?

— Защото трябва да се кача на подводницата.

— Рамото не е ли много късо?

— Тогава значи съм прецакан! Хайде, завърти го! — Той започна да се изкачва по ръждясалото скеле.

Максимов отпусна спирачката, след което сграбчи лоста и се опита да го премести.

— Не помръдва!

— Разклати го, за да се освободи!

Ръмжейки, Максимов започна да лашка напред-назад неподатливия лост. Той изскърца ужасно, след което леко се раздвижи.

— Помръдна!

— Чудесно, продължавай! — Докато Чейс се изкачваше нагоре, рамото леко се завъртя и от него се посипаха парченца ръжда като кафяви ръбести снежинки. Той погледна към тайфуна. Носът на подводницата вече го беше подминал, масивното чудовище бавно набираше скорост.