Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Аз съм Еди Чейс — нетърпеливо изстреля той. — Знам, че си тук, Павел, затова спри да се мотаеш и ме пусни.

Последва кратка пауза, след което се разнесе жужене. Чейс бутна вратата, тя се отвори и той махна с ръка на джипа да влезе. След това се запъти към вратата на склада.

Шофьорът остана в линкълна, но Нина и Мичъл, последният с голямо куфарче в ръка, слязоха от колата и забързаха към Чейс, който тропаше с юмрук по вратата. Тя се отвори и на прага застана един дебеловрат мъж с перманентно сключени вежди. За ужас на Нина той държеше в ръка малък автоматичен пистолет.

— Добре де, прибери го вече — каза Чейс, без да се впечатли. — И ни заведи при шефа.

Мъжът изсумтя, след което отстъпи и ги пусна вътре. Поведе ги във вътрешността, а Нина се огледа с любопитство. Покрай стените бяха наредени няколко реда кашони с изписани върху тях известни западни марки: плазмени телевизори, компютри, маркови облекла, уиски, пури, часовници… истински богаташки търговски център.

— Обзалагам се, че няма фактура за нито едно от тях — подхвърли неодобрително Чейс, докато се приближаваха към стаята в другия край на претъпканата площадка.

Там ги очакваше Павел Приковски, придружаван от две зашеметяващо красиви блондинки с къси, прилепнали рокли, съвсем неподходящи за студа в халето. Малко по-нисък от Чейс, той беше значително по-едър, най-вече в кръста. Фигурата му изглеждаше още по-сплескана заради обемистото кожено палто, което беше облякъл. Между разтегнатите му в усмивка устни висеше дебела кубинска пура, а тоновете златни бижута, с които се беше накичил, напомниха на Нина за Мистър Ти 19 19 Псевдоним на американския актьор Лорънс Тюро, главен герой от екшън сериала от 80-те „А-отборът“ (The А-Team). — Б.пр. .

— Еди Чейс! — избоботи той. — Дай да те целуна!

— Не може ли да се размине само с ръкостискане? — отвърна Чейс. Приковски се изхили, след което протегна ръка, която беше толкова космата, че се сливаше с маншета на кожуха му. Чейс я разтърси далеч не толкова ентусиазирано.

— И така, какво ще искаш? — попита руснакът. — Пура? Коняк? — Той намигна към жените. — Компания?

Чейс прегърна Нина през раменете.

— Не, благодаря. Вече съм се уредил.

— Да, ти никога не си имал проблеми с жените, нали? Без пари и с тази физиономия — как го постигаш, по дяволите? — Той отново се изхили. — И на всичкото отгоре е знаменитост! Доктор Нина Уайлд, нали така? Добре дошли в Москва! Знам всичко за вашите открития — Атлантида и Херкулес. Но вие направихте грешка.

— Така ли? — погледна го подозрително Нина. Въпреки че руснакът изглеждаше приятелски настроен, цялото й същество крещеше да се маха от тук.

— Да. Отидохте и разказахте всичко на американското правителство, вместо да запазите тайната за себе си. Само си помислете колко пари щяхте да изкарате от продажбата на всички тези съкровища!

— Никога не е ставало въпрос за пари — отвърна ледено тя.

— Накрая всичко се оказва въпрос на пари. — Той извади пурата от устата си и се вторачи в куфарчето на Мичъл. — Като например колко е готов да плати вашият приятел тук, за да ви помогна. За кого работите, значи? ЦРУ? Военното разузнаване?

— Всъщност за DARPA — отвърна Мичъл.

Приковски го погледна с недоверие и лицето му се изкриви гротескно.

— Наистина ли? Бях готов да се обзаложа, че сте от разузнаването. Обикновено разпознавам себеподобните си.

— Себеподобните ти се крият в миши дупки, Павел — каза Чейс. Приковски като че ли не се обиди; напротив, дори изглежда се забавляваше. — Ще вършим ли работа или какво?

— О, аз винаги съм бил по работата. — Той щракна с пръсти и произнесе една-единствена дума на руски, при което двете блондинки се връцнаха на високите си токчета и излязоха от стаята, като затвориха вратата зад гърба си. — Каза, че искаш да поговорим за Леонид Васюкович.

— Точно така. Тази вечер той организира прием в своето имение. Искам да присъствам.

— Очакваш да ти уредя среща с един от най-богатите мъже в Русия? — попита Приковски с преувеличена изненада в гласа. Чейс просто го погледна. — Ха, разбира се, че мога да го направя! — изпъчи се той след миг. — Моите момичета ще бъдат там довечера, както и много други. Когато някой в Москва иска да празнува — естествено някой, който значи нещо — той идва при мен. Павел Приковски винаги разполага с онова, от което се нуждаят! Мога да ви уредя покана, никакъв проблем.

— Нямам предвид като гост — каза Чейс. — Искам да вляза, без някой да разбере за това.