Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Това нямаше да е проблем, ако тъпите ченгета бяха арестували правилните хора! — сопна се Чейс, като погледна раздразнено към полицая. — По дяволите, толкова ли е трудно да се забележи жена със зелена коса?

— Е, нали вече си вън. Аз лично бих те оставил вътре, но нямаше да е честно спрямо Нина, тъй като двамата явно вървите комплект.

— Къде е тя? — попита Чейс. — Добре ли е?

— Добре е. Малко е понатъртена, но не е чак толкова зле.

Олдърли го поведе към приемната зала. Чейс видя Нина да го чака на пейката и забърза към нея. Щом я зърна отблизо обаче, изражението му се промени.

— Не започвай пак — каза тя, като вдигна предупредително пръст. Не си беше измила косата и тя висеше на клечки. Дрехите й бяха станали на петна от силните химикали във фонтана.

— Просто се радвам, че си добре — каза Чейс и я прегърна. Подуши косата й. — Да плуваш ли си ходила?

— Казах ти да не започваш пак!

— Вижте какво, всичко това е много романтично — рече Олдърли с пренебрежителна въздишка, — но имаме среща в американското посолство. Не знам за какво е цялата тая суматоха, но янките искат да я обсъдят с вас.

— О, добре, и аз искам да си поговоря с тях — изръмжа Чейс. — За това, че онзи тип, когото сложиха начело на операцията, се оказа шибан предател!

— Все още не мога да го повярвам — каза Нина и поклати глава. — През цялото време е работил за Васюкович? Как е възможно в DARPA да проспят такова нещо?

— Да се моли те да го намерят преди мен — изръмжа Чейс и сви юмруци. — Защото така ми се ще да си поприказваме с него, че…

Олдърли ги откара до посолството и мина през страничния вход на сградата, където беше посрещнат от Пийч.

— И така, довиждане — каза весело агентът от МИ-6. — Ако за в бъдеще имате нужда от помощта на SIS за нещо, моля… не ни търсете. Между другото, Нина, определихте ли вече датата за сватбата? Все още очаквам поканата си.

— Сбогом, Питър — рече твърдо Нина, излизайки от колата. — Здравейте, господин Пийч.

— Добро утро, доктор Уайлд. — Пийч изглеждаше по-смутен от всякога. — Господин Чейс. Радвам се, че и двамата сте добре.

— Да, ние също се радваме. Какво става?

— Моля, последвайте ме.

Тримата влязоха в сградата на посолството и тръгнаха към кабинета с изглед към Гросвенър скуеър. Сърцето на Нина замря; първото нещо, което видя след като Пийч отвори вратата, беше купчината вестници върху масата.

— Пак ли! — За втори път тази седмица се виждаше на първата страница на пресата. На едната снимка скачаше върху капака на двигателя на лимузината, а на другата се плъзгаше по покрива, докато колата се отдалечаваше от киното.

В стаята ги очакваха няколко мъже с костюми, а Хектор Амороз пристъпи напред, за да ги посрещне.

— Нина! Боже колко се радвам, че си добре. Ти също, Еди.

— Мислех, че вече си се върнал в Щатите! — възкликна Нина, изненадана да го види.

— Така беше. И после се върнах обратно тук. Призоваха ме да се явя пред парламентарната комисия, за да отговарям на въпроси, свързани с онова, което се случи вчера. Което може да отнеме известно време. Операцията не се разви така, както очаквахме.

— Изявлението на годината — рече Нина и замръзна на място, когато забеляза кой стои сред групичката мъже.

Мичъл.

С насинено лице, с превръзка на бузата… но не като арестант.

— Какво прави той тук, по дяволите? — извика тя.

Реакцията на Чейс беше далеч по-спонтанна и не се ограничи до словесни нападки. Той се хвърли към Мичъл, готов да го разкъса с голи ръце. Нужни бяха усилията на трима души, за да го удържат по-далеч от него.

— Хей! Боклук! Ще те убия!

— Да, очаквах да реагираш по този начин — каза Мичъл раздразнено. — Хектор?

Амороз прочисти гърлото си.

— Нина, Еди, има нещо, което трябва да знаете. Еди, престани. — В обикновено учтивия му глас се промъкна командирска нотка. Чейс неохотно спря да се дърпа и се отърси от мъжете. — Да, Джак щеше да занесе меча на Васюкович… но DARPA знаеше за това.

— DARPA го одобри — додаде Мичъл. — Васюкович ме смяташе за двоен агент. А аз не съм. Аз съм троен агент — през цялото време работех за DARPA. Кой, мислехте, че е „сигурният източник“ в организацията на Васюкович? Аз бях!

— Да не искаш да кажеш, че всичко е било постановка? — ахна Нина.

— Да. Мисията ми беше да обезвредя оръжието на Васюкович. Щях да отнеса Екскалибур в Русия, да го използвам като доказателство за своята лоялност, за да ме отведе до съоръжението за усвояване на земната енергия и после бум! — Той погледна към вестниците. — Само че вие прецакахте всичко по възможно най-публичния начин, Екскалибур е при Васюкович, а аз трябваше да съсипя прикритието си, за да ви опазя живи!