Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Опитът му да се пошегува не промени израженията им. Чейс въздъхна и се облегна на решетката с надеждата, че с Нина всичко е наред.

Но при Нина нищо не беше наред.

— Ох, господи! — извика тя, когато лимузината се засили към един едва пъплещ двуетажен автобус и сви в последния момент, промушвайки се между него и насрещно движещата се кола.

Вратата на лимузината одра дясната страна на автобуса и се разхвърчаха искри. Тънката лайстна се огъна в ръката й и тя се изпусна. Круглов зави рязко и се озова пред автобуса. Нина се плъзна безпомощно по покрива, като едва не падна под колелата на идващите срещу тях автомобили…

Внезапно показалецът й попадна в една от дупките от куршуми.

Нина го сви рязко, разкъсаният метал болезнено се вряза в плътта й, но тя успя да се издърпа върху покрива.

В далечината пред тях се чуха сирени. Тя видя примигващи светлини в края на Трафалгар скуеър — една полицейска кола, придружавана от бус, се придвижваха с намерението да блокират пътя. Лимузината току-що беше подминала последната отбивка вляво…

Круглов рязко зави надясно, като завъртя лимузината към павираната улица пред Националната галерия. Хората отскачаха от пътя му, а двама нещастни туристи, които не успяха да се отместят навреме, полетяха във въздуха с хрущене на счупени кости.

Нина се вкопчи в покрива, ужасена от касапницата, но не можеше да направи нищо, за да я спре. Оставаше й само да се държи здраво за покрива и да се надява, че полицията ще успее да спре Круглов в другия край на площада.

Руснакът отново зави — и колата заподскача надолу по широките мраморни стълби към самия Трафалгар.

След миг се озова във въздуха и се стовари върху предницата си, като цялото шаси се разтресе. Нина се изпусна и се плъзна върху предния капак. Двигателят изрева — Круглов не сваляше крака си от педала за газта. Тя забеляза как един от фонтаните на площада се приближаваше устремно към нея…

Лимузината се блъсна в мраморната му основа и изхвърли Нина напред. Тя се приземи в басейна, водата едва успя да омекоти силата на удара и тя се блъсна в дъното, преди да се плъзне напред като скутер. Стената се приближи ужасно бързо; главата й изпука при удара в нея.

Замаяна от болката, тя остана да лежи неподвижно в студената вода. Над нея се издигаше осветената колона на Нелсън, като блестящо копие, устремено към тъмното небе. Някой я хвана за ръката и тя се огледа уплашено при мисълта, че това може би е Круглов, идващ да я довърши. Но се оказа просто някакъв човек, който се беше притекъл на помощ.

Круглов…

Нина се опита да се изправи, краката й се подгъваха, от дрехите й се стичаше вода. Лимузината беше спряла до другия край на фонтана и шофьорската врата зееше отворена.

От руснака нямаше и следа. Нито от металната кутия.

Екскалибур беше в ръцете му.

— Къде отиде той? — едва успя да попита тя, докато се опитваше да се измъкне от басейна. Мъжът, който й помагаше, я погледна озадачено, сякаш му говореше на чужд език. Тя го отблъсна и се огледа за Круглов. Забеляза една тичаща фигура, която се промъкваше между тълпата; в ръката й проблесна алуминиевата кутия.

Тя се опита да побегне след него, но се свлече на колене — краката отказаха да я слушат. Болката надделя над студа.

— Добре — проплака жаловито тя, — явно никъде няма да ходя.

Зад гърба й се разнесоха викове. Тя се обърна и видя няколко полицаи, които тичаха към нея.

— Той избяга натам — опита се да им обясни, като посочи след Круглов, но само след миг се озова по лице на земята, а ръцете й бяха оковани в белезници. Единият от полицаите изкрещя нещо, но пулсиращата болка в главата й превърна думите му в глухо гъргорене. След това грубо я изправиха на крака.

— О, боже, пак ли! — промърмори тя, докато я отвеждаха.

— Каква изненада — възкликна Питър Олдърли, едва сдържайки смеха си. — Накрая се оказа в затвора. Отново!

— Олдърли, какво търсиш тук, по дяволите? — изръмжа Чейс, докато полицаят го извеждаше от килията. След като го арестуваха, първо го отведоха в полицейското управление на улица „Ейгър“, която се намираше на четвърт миля от галерията, а след това, късно през нощта, го прехвърлиха в Скотланд ярд. Беше спал само два часа и самодоволството на Олдърли въобще не намаляваше раздразнението му. — Поисках да дойде Мак, а не някакъв си фукльо от МИ-6.

— Никаква благодарност — въздъхна Олдърли, подсмихвайки се под мустак. — Дойдох тук, за да направя услуга на Мак. Повикаха го в централата, за да разберат защо някой, за когото е гарантирал, накрая се е озовал в затвора.