Лили Джърмейн - Пет мили

Докоснах ранената си гърда с ръка и я покрих защитнически, изхленчвайки, когато усетих нова вълна от болка да се слива с разкъсващото пулсиране в утробата ми.

Изгарях.

Исках да повърна.

Чувствах се така, сякаш щях да умра всеки момент.

Той се размърда и изчезна, оставяйки крушката над мен да свети ярко и безмилостно. Затворих очи.

„Не плачи. Това е само някаква си болка.“

Няколко сълзи успяха да се отронят от очите ми, преди да преглътна ужаса и да започна да се проклинам безмълвно за глупостта си. За това, че му се бях опълчила. Защо, по дяволите, направих подобно нещо? Какво ми ставаше?

Той се появи отново, облечен този път, облегна скръстените си ръце на матрака и се ухили, докато ме оглеждаше.

За мое най-голямо отвращение измъкна едната си ръка и хвана на върха на пръста си една от сълзите, които се стичаха по лицето ми. Притисна пръста до устните си и засмука издавайки звучното „поп“, когато го изкара от устата си.

— Солено — каза дрезгаво и изви главата си настрани, така че да е на матрака до моята. — Но също така и сладко. — Отново протегна ръка, забърса бузата ми с пръста си и го постави на моите устни този път. — Усещаш ли?

Натика пръста си в устата ми и го изкара едва когато облизах собствените си сълзи от върха му. Грешеше. Бяха солени, но за разлика от неговите, в тези нямаше никаква сладост за мен.

Бяха адски горчиви.

Потупа ме грубо по главата, сякаш бях куче или нещо подобно, след което излезе от стаята и затръшна вратата след себе си.

Можех да го чуя как си подсвирква, докато вървеше надолу по коридора.

Задник.

Дълго време лежах неподвижно, усещайки как тънка струйка кръв се стича върху чаршафа под мен, ставайки лепкава и студена. Колко пъти още щеше да ме кара да кървя, преди да си получи заслуженото?

Колко още щях да понеса?

Защо търпях?

„Какво, по дяволите, не бе наред с мен?“

Изстенах, изплъзвайки се от леглото, и превивайки се, закуцуках към банята.

Болеше така, сякаш ми бяха правили шибан аборт.

А аз знаех каква е болката, тъй като благодарение на него вече бях минала през това.

Пуснах водата и пристъпих под душа, оставяйки топлата струя да се стича по лицето ми. Измих си зъбите три пъти и използвах половината шише душ гел, насапунисвайки краката си няколко пъти, докато вадичките с кръв спряха да се стичат надолу по вътрешностите на бедрата ми.

Изведнъж ме осени мисълта, че през последните десет дни бях намушквана с нож в крака, бях предрусала с отровен кокаин, а сега бях чукана до ръба на лудостта.

Мамка му, бях толкова уморена .

Когато най-накрая спрях душа, увих косата и тялото си с хавлии. Избърсах парата от огледалото и за пръв път от седмици се огледах хубаво. Грабнах чантичката за грим, която стоеше в остъкленото шкафче на банята и извадих капките си за очи. Бяха кървясали и замъглени и беше истинско чудо, че цветните ми лещи не бяха паднали, след като бях припаднала малко след смъртта на Макси. Изстисках няколко капки във всяко око и замигах, моментално усещайки очите си по-навлажнени.

Загледах отражението си в огледалото. Напоследък не бях виждала много слънце и старателно придобитият ми златист тен от безкрайните часове в солариума и после около басейна в Тайланд беше започнал да избледнява значително. Под очите си имах черни кръгове, които нямаше да се покрият и с лопати коректор, лицето ми беше измършавяло и изпито, а скулите ми бяха изпъкнали болезнено. Пуснах хавлията на пода и продължих да се изучавам. Лявата ми гърда изглеждаше ужасно, покрита с грозни червени белези от захапката, която беше пронизала бледата ми кожа над и под зърното ми. Ребрата и ключиците ми бяха изпъкнали повече от обичайното.

Сякаш умирах… малко по малко, парче по парче.

Изгаряща, разчупена, разбита от тежестта на лъжите ми — а ми оставаха още петима .

Провесих глава, въздъхнах дрезгаво и се хванах за плота пред мен. Поне едно нещо по тялото ми изглеждаше добре — прекрасната татуировка на Елиът, чиито яркочервени, черни и тюркоазени нюанси се извиваха нагоре от бедрото към хълбока ми. Загледах се в ярките цветове за няколко мига, след което повдигнах кърпата от земята, загърнах тялото си, и излизайки от банята, се отправих към спалнята.

Бях на път да пусна хавлията и да се пресегна за чист чифт бельо, когато го забелязах да стои на прага с отегчено и леко раздразнено изражение. Подскочих стреснато и за малко не изтървах хавлията.