Лили Джърмейн - Пет мили

Не получих никакво предупреждение, че ще свърши само секунди след като изрече думите си, като изключим пулсирането в долната част на пениса му и факта, че беше застинал на място, а в същото време пръстите му се впиваха в скалпа ми. Спермата се разля по езика и гърлото ми и с няколко пулса той напълни устата ми, изпразвайки се напълно.

Замислих се за Майкъл, невинният млад мъж, който Дорнан беше застрелял в пристъп на ревност и страст, и преглътнах.

— Знам — отвърнах, като изтрих уста с опакото на ръката си и се отдръпнах назад.

Той въздъхна тежко и притисна дланта си към лицето ми, докато се изправяше. Схванах намека и се отместих от пътя му, когато се отправи към банята и затвори вратата след себе си, а по вените ми изведнъж забушува ярост. „Задник.“

Отчаяно копнеех да се изжабуря с вода за уста, но можех да чуя течащата вода в банята и знаех, че Дорнан нямаше да е много впечатлен. Огледах стаята, търсейки нещо — каквото и да е, с което да премахна гадния вкус в устата си. Погледът ми попадна върху шкафчето, където знаех, че Дорнан криеше скъпите си питиета.

Отворих вратичката тихо и затършувах из прилежно прибраните кожени якета и обувки. Беше анален в повече от един смисъл. Засмях се на собствената си глупава шега, избутвайки един сак и ботуши настрани, докато най-после не усетих студено стъкло под пръстите си. Сграбчих бутилката и я издърпах, разкривайки един литър неотворено, четиридесетгодишно уиски.

Сантименталният му кучи син. Спомнях си точно кога беше получил бутилката, няколко седмици преди всичко да се прецака и едва да загина. Баща ми му я беше подарил за рождения ден. Защо я беше запазил след смъртта на баща ми, си оставаше загадка за мен, но при всички случаи бутилката му навяваше доста болезнени спомени.

Дам. Щеше да свърши работа.

Развих капачката, разкъсвайки четиридесетгодишната опаковка, хвърлих я на земята, затворих шкафа и се настаних в средата на леглото, отпивайки голяма, изгаряща глътка от уискито.

Когато Дорнан излезе от банята петнадесет минути по-късно, даже не си направих труда да скрия безценния алкохол в ръката ми.

Може би бях уморена.

Или може би, точно сега, просто не ми пукаше.

Беше гол, като изключим бялата хавлия около кръста му, чиито цвят беше твърде невинен за кръвта, която беше пролял през годините. Трябваше да е черна, или може би пурпурночервена. В очите му проблясна гняв, когато видя бутилката в ръката ми.

— Какво, по дяволите…? — разбушува се, като закрачи към мен и отскубна бутилката от ръцете ми точно преди да пия отново. Студената течност се разля върху гърдите ми, потичайки между тях и надолу към пъпа. Въздържах се да не се засмея, отчасти защото нямаше да е уместно, но също така защото ме беше страх. В очите му виждах онзи убийствен поглед, предвещаващ бедствие за всеки, който му се изпречи на пътя.

Горката аз. Щом опреше до този мъж, понякога не можех да си помогна.

Отпи от шишето и го постави върху нощното шкафче, след което скръсти ръце пред голите си гърди. По татуираните му гърди все още имаше вода, а от косата му през няколко секунди падаха капки.

— Казвал ли съм, че можеш да го отвориш? — попита уравновесено.

Поклатих глава.

— Тогава защо го направи?

Присвих рамене.

— Съжалявам. Не мислех, че ще имаш нещо напротив. Толкова съм откачила покрай снощните събития, просто исках да разпусна малко.

Той отпи отново и този път блъсна бутилката обратно на нощното шкафче с такава сила, че се учудих, когато не се счупи.

— Тази бутилка беше специална — каза.

Не отвърнах нищо.

— Мислиш, че си нещо специално ли?

Мисълта, че бях просто една от курвите му, не ме беше връхлетявала, особено след като беше застрелял клетото момче, само за да ме впечатли. Просто предположих, че гледа на Сами като на нещо уникално, нещо, което му напомня за отминала любов и страст, нещо, с което можеше да си играе и да моделира. Никога не ми бе хрумвало, че можеше въобще да не му пука.

— Е, за мен ти си специален — отвърнах, като се плъзнах до ръба на леглото и прокарах пръсти по рамото му.

Погледна към ръката ми, сякаш беше умряла хлебарка, и аз я отдръпнах бавно, оставяйки я да се спусне отстрани на тялото ми.

— Падни на колене — заповяда той. — Обърни се към шибаната стена.

Направих каквото нареди. Повдигна полата ми нагоре, събирайки я около бедрата ми. Избута гащичките ми настрани и бавно вкара пръста си в мен. Потрепнах под грубото му доминантно докосване.