Лили Джърмейн - Пет мили

Все още.

— Как може някой да те накара да смъркаш кокаин? — попита Дорнан.

Вгледах се в черните му очи, докато в мен се преплитаха емоции — отмъстителна гордост и страх.

— Като си държи ръката на устата ти и те принуждава да дишаш през носа — отвърнах безизразно, а в главата ми затанцуваха греховни спомени, щом се сетих как бях направила точно това. — Беше толкова силен — добавих, знаейки че в този момент изглеждах слаба и немощна. — Не колкото теб, Дорнан, и все пак твърде силен, за да го спра.

Дорнан се обърна и удари с юмрук огромното огледало, което висеше на стената до леглото, карайки ме да се свия настрани, когато по пода се посипаха парченца стъкла.

— Ако колумбийците наистина се опитват да започнат война — каза мрачно, — изчакаха твърде дълго, за да го направят.

Погледнах надолу към счупените парченца огледало и кръвта, която се стичаше от кокалчетата на пръстите му и казах:

— Защо изобщо ще започват каквото и да било?

Дорнан спря и прокара ръка през тъмната си коса. Изглеждаше ужасно. Опитах се да помисля какво би направила една загрижена приятелка — добре де, курва — в такава ситуация. Не исках да прегръщам негодника. Можех да го чукам както пожелае, но не и да го прегръщам.

Той се отпусна в кожения стол с висока облегалка, който се намираше в ъгъла на стаята — проклет трон за краля, който стремглаво губеше контрол над кралството си.

Какво щеше да ме умилостиви пред него в този момент?

Цигарите. Да.

Забелязах кутията, която беше зарязал на нощното шкафче и се пресегнах за нея, изваждайки една цигара и черна месингова запалка с издълбан дракон отпред. Запалих цигарата, дръпнах веднъж, пристъпих две крачки към него и паднах на колене, поставяйки длани върху бедрата му.

— Ето, скъпи — казах, като взех цигарата и я поставих между устните му.

Той я прие, а черните му очи ме загледаха със смесица от любопитство и едва прикрита ярост. Изхлузих тениската си, така че да съм само по сутиен и притиснах памучния плат към кървящите му пръсти.

Погледнах го изпод мигли, докато другата ми ръка се спусна към ципа му. Свалих го внимателно и промуших ръка в гащите му в търсене на единственото нещо, което щеше да го разсее. Погалих го няколко пъти, той изстена дълбоко, а пенисът му изскочи напред. Лицето му не разкриваше никаква емоция, беше напълно невъзмутим, докато продължаваше да опъва от цигарата си. Стиснах ръката си в юмрук и започнах да я плъзгам нагоре-надолу по пениса му, а необрязаната кожа покриваше главичката му и отново я откриваше с всяко прецизно движение.

Навлажних устни и отворих устата си широко, дразнейки с език долната част на пениса му, преди да го поема изцяло в устата си. Имаше солен и горчив вкус и трябваше да се окуражавам умствено, за да не спра.

„Хайде. Можеш да се справиш. Какво е една малка свирка? Страхотна си, малката.“

Ъх. Прякорът, който ми беше измислил Дорнан, в собственото ми съзнание, докато се окуражавах мислено, изобщо не беше нормално. Не знаех дали да се смея, или да плача, но нито едно от двете нямаше да е присъщо за лоялната клубна курва, затова притъпих всички чувства, както бях притъпила рефлекса си за повдигане, щом го поех в гърлото си.

Свободната му ръка сграбчи косата ми в юмрук, когато го поех по-навътре, и изсумтя задоволително.

— Милостиви боже — изстена, ниско и дрезгаво, — лапаш като порнозвезда.

Запърхах с мигли насреща му, продължавайки да го обработвам с уста и ръка, докато мислите ми бяха на друго място.

Усетих как се отпуска малко по малко, коленете му се разтвориха още, напрежението му намаля, и той се отпусна назад в стола, премигвайки бавно и доволно.

— Най-добре да не ме лъжеш за снощи — каза, и останах изумена, че можеше да приказва, докато му правех всичко това. Приех го като лично предизвикателство и го засмуках и стиснах по-усърдно, опитвайки се да го докарам до ръба.

Пръстите му опъваха косата ми болезнено и аз се въздържах да не избутам ръката му, когато безброй косми се измъкнаха болезнено от скалпа ми.

— Говориш за война в пълни мащаби, Сами.

Повдигнах глава, за да отговоря, но той опъна косата ми.

— Казал ли съм, че можеш да мърдаш, кучко? — попита яростно, натискайки лицето ми към пениса си с такава мощ, че започнах да се давя. Когато видя това, отпусна ръцете си и ме остави да се отдръпна леко. — Убивал съм и за по-малко — продължи да говори, докато аз си взех поука и продължих да го обработвам с уста. — Много по-малко.