Марк Фрост - Списъкът на седемте

Спаркс хвърли фаса от пурата сред силното течение. Дойл вътрешно кипеше. Опита се да се стегне, защото знаеше, че му предстои да чуе най-лошото.

— В нощта на пожара баща ми се прибрал в стаята си рано. Почел малко, после заспал пред камината. От съня го изтръгнал гласът на майка ми, която извикала от болка. Когато отишъл в стаята й, намерил я завързана към краката на леглото. В същия миг бил ударен отзад и паднал в несвяст. Когато се свестил, видял се на свой ред завързан за един от столовете. Майка ми все още била на леглото. Тялото й било възседнато от смътно различимата фигура на насилващ я мъж. Фигура, изцяло облечена в черно. Тя крещяла като обезумяла. Извергът свършил каквото правел, обърнал се и се усмихнал. Баща ми разпознал в него своя по-голям син.

Дойл се извърна. Задушаваше се, въздухът не му достигаше. Чувстваше, че му се повдига.

— Аликзандър изобщо не бързал да се разделя с тях. Вече бил убил всички слуги в къщата. Описал им с най-отвратителни подробности как умрял всеки от тях. Държал родителите ми в това положение повече от четири часа. После полял леглото с газ. Запалил една от пурите на баща ми и седнал до майка ми. Дръпнал силно няколко пъти от пурата, за да разгори огънчето. Забил върха в плътта й и й казал да не се безпокои за молитвите: нямало да бъдат изпратени в ада, след като ги убиел, за греховете им към него — те вече били в ада, това било адът. А той, техният мъчител, бил Сатаната…

Аликзандър развързал баща ми и му казал да избира: или да прави за последен път любов с жена си, или да се бие срещу него. Баща ми се хвърлил върху него в сляпа ярост. Все още бил силен и здрав мъж, но Аликзандър лесно се справил с него, действайки безмилостно и майсторски. Удрял го и пак го удрял, но така, че да остане на ръба на безсъзнанието, после му давал възможност да дойде на себе си и започвал отначало, но всеки път внасял нови нюанси в изтезанието. Онова, което му казал, убедило баща ми, че този звяр, в чиито ръце се намирали, не можел да има нищо общо с човешките същества. В един момент той просто потънал в спасението на тъмнината… Събудил се от страшна горещина. Кожата му била на мехури, а стаята била в пламъци. Леглото заедно с майка ми било изгоряло. Без сам да знае как, успял да излезе от стаята в коридора. Цялата вътрешност на къщата била обхваната от пожара. Хвърлил се навън през един от прозорците. При падането си счупил краката. Изпълзял настрани от къщата и бил намерен от моя приятел от конюшнята.

Спаркс тежко въздъхна. Беше се привел напред и лицето му бе скрито в сенките. Дойл се наведе през перилата и повърна в реката. Кашляше и се давеше, но изпитваше облекчение да освободи тялото си от алкохола и скъпите деликатеси. Храната в корема му сякаш се бе развалила от ужасния разказ. Изчака главата му да се проясни.

— Съжалявам… — Установи, че може само да шепне. — Извини ме…

Спаркс кимна едва доловимо и му даде възможност да се пооправи.

— Пожелах да видя тялото на баща ми. Свещеникът отново се възпротиви, но май вече му липсваше убеденост. Приятелят ми от конюшнята ме заведе при един навес, единствената оцеляла от огъня постройка, където измъкнатите изпод развалините тела бяха сложени на маси и покрити с гумирани чаршафи. Не познах лицето на баща ми. Погледнах ръцете му. Златната му венчална халка се бе разтопила и отново застинала в безформен пръстен около оголената кост на пръста му. Тогава забелязах, че огънят е обгорил останалата плът по дланта на тази ръка в странен мотив. Разгледах го внимателно и по-късно се сетих откъде ми е познат… През време на службата си баща ми беше донесъл от Египет голямо количество антични предмети. Цяла стая в дома ни беше отделена за колекцията му. Но аз винаги се захласвах пред един медальон с формата на окото на Тот. Забелязвайки интереса ми, баща ми ми го подари за седмия ми рожден ден. Когато се срещнахме за пръв път и Аликзандър ми даде черния камък, който бил най-ценното му притежание, аз отговорих на жеста му, като му изпратих в писмо медальона си. Скоро след това баща ми забеляза липсата му. Казах му, че съм го загубил, докато съм плувал в реката, но не съм сигурен, че ми повярва… Знаех, че Аликзандър има навика да носи медальона по време на нощните си акции. Той усещаше някаква мистична сила в него и вярваше, че му помагал да остава невидим. Така разбрах, че всичко, което баща ми бе издиктувал на свещеника, е истина. Той бе успял да откъсне медальона от врата на Аликзандър по време на боя. Искал да умре, стискайки го в ръка. Знаел, че аз ще го видя и ще разбера какво се е случило.