Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Къде отишъл след това?

— Доколкото успях да разбера, през следващите няколко години Аликзандър скитал из Близкия изток, опитвайки се да постъпи в някоя от различните мистични школи: зороастрианци, суфити, хашишими — култа на убийците на Стареца от планината…

— Но всички те са изчезнали от векове!

— Ако се вярва на официалната история, техните крепости били щурмувани от войниците на отоманската империя и защитниците им унищожени до крак. Но някои по-високопоставени турци биха ти казали, че има оцелели малки секти от поклонници, скрили се високо в планините на Сирия и Персия. Твърди се, освен това, че ненадминатата техника на убиването на хашишимите, демонстрирана в някои неразгадани политически убийства, прави тази теория доста правдоподобна. А Аликзандър би могъл не само с лекота да ги открие, ако съществуват, но и да изтръгне най-скъпоценните тайни на уменията им.

— Благодарен съм, че не знаех всичко това, когато се захвана с мен — каза Дойл, без да чувства безгрижието, с което прозвучаха думите му. — Иначе щях да умра в секундата, когато го зърнах за пръв път.

Изражението на Спаркс говореше, че той гледа на тази възможност като на нещо повече от обикновена шега.

— Следващата цел на Аликзандър била Индия — продължи той разказа си, — където проникнал в култа на Тугите — терористична секта на убийци, чието съществуване е много по-лесно доказуемо. Задачата не била никак лесна за един англичанин — техен заклет враг — но той вече знаел много езици и владеел дегизировката в превъзходна стенен. Тугите отдавали особено предпочитание на умъртвяването с помощта на гарота. Онова шалче с тежестите, на което ти така се възхити в нощта на бягството ни от Кеймбридж, е един от техните specialites de la maison 12 12 „Специалитет на къщата“ (фр., кул.). — Б.пр. .

— Май и ти си понаучил доста неща.

Спаркс сви рамене.

— В резултат от дългогодишното проследяване на придвижванията на Аликзандър се сблъсках с голям обем… неблагочестиво познание. Безпокои ли те това, докторе?

— О, напротив. Сега ще спя много по-спокойно.

— Браво — поусмихна се Спаркс.

Дойл за пореден път изпита чувство, че е затворен в една клетка с опасен хищник. „Господи не позволявай някога да използва уменията си срещу мен“ — помисли той, а на глас каза:

— Става ясно, че през тези години, прекарани из Изтока, страстта на Аликзандър към окултните науки е станала всеобсебваща.

— Именно — потвърди Спаркс. — Докато аз учех основите на геометрията и спреженията на непреходните глаголи във френския език, Аликзандър е катерил Хималаите, прониквайки в легендарните йогистки школи на Северна Индия в Катманду.

— Чел съм за тези места. Не мога да разбера защо не са изгонили човек като Аликзандър, ако е истина, че за тях не съществуват тайни на духа.

— Несъмнено някои от тях са го направили. Но също така не подлежи на съмнение, че и сред тях има такива, които биха желали да поемат по… как го наричаше Блаватска?

— Лявата пътека.

— Знаеш каква е разликата между ляво и дясно в Писанието, нали?

— Знам.

— Доколкото на мен ми е известно, Аликзандър спокойно може да е бил пренесен от цял легион бърборещи демони с раздвоени копита през прага на храма на пазителите от Тъмното братство, охраняващи Трийсет и третия кръг на Хаоса. Защото въпреки усилията ми да уточня маршрута му с най-големи подробности, истината за неговото израстване през тези години остава тайна.

— Говориш за годините на твоите странствания из Далечния изток — уточни Дойл, поставяйки вече на мястото му поредното парче от мозайката на живота на Спаркс.

— Да, това беше и причината да напусна университета преди да се дипломирам — вече знаех повечето от онова, което можеха да ми предложат. Дори само извървяването на пътя, по който бе минал Аликзандър, ми даваше повече познания за… за механизмите, които движат нашия свят.

Дойл прецени, че е по-добре да остави тази фраза недоизяснена.

— Кога Аликзандър се върна в Англия?

— Трудно е да се каже точно. Загубих следите му в Непал. Върнах се у дома и в продължение на много години вярвах, че е потънал в мистериите, които така го привличаха. По моя преценка Аликзандър се е върнал в Англия преди около дванайсет години, горе-долу по времето, когато аз активно се захванах с кариерата си.

— Как разбра, че се е върнал?

Спаркс подпря брадичка на връхчетата на пръстите си и се втренчи в огъня.

— Години наред съзнавах, че зад дейността на лондонския престъпен свят стои… нека го наречем насочващ интелект. Съществува истинска мрежа от взаимовръзки, която подсказва наличието на тайнствена ръка в сянка, придвижваща фигурите по игралната дъска. Става дума за нечие незримо присъствие, което може само да се почувства. И все пак съществуват едва доловими сигнали, които успях да проверя по различни начини, и всички те сочат към заговор с определена цел, към нещо, което излиза извън размитите рамки на чисто случайните престъпления, които би трябвало да съставляват бита на подземния свят.