Марк Фрост - Списъкът на седемте

Чудовището хвана десницата на Дойл с двете си ръце и вежливо я стисна. Съвсем лекичко. Дланите му бяха меки и влажни като на притеснена девица. От него лъхаше на талази миризма на джин.

— Артър Конан… — започна Дойл.

Бари прочисти гърлото си с подчертана страст и за всеки случай съпроводи знака си с енергично поклащане на главата малко зад рамото на Боджър.

— … Максуел Трий — внесе Дойл първата корекция, която му дойде на ум.

— Боджър Нъгинс, бивш шампион на Ню Саут Уелс и Океания в полутежка — разпростря се ненужно боксьорът и без да изпуска ръката на Дойл, започна да описва с нея напълно ненужни кръгови движения. — Викай ми Боджър.

— Благодаря ти, Боджър.

Очите на Боджър бяха леко разногледи и дясното тайно надзърташе навътре, като че ли се опитваше да разгледа по-добре платото на носа, спускащо се на юг.

— Така го наричат хората, които го познават. Викат му Боджър. Римува се с Доджър 14 14 Мошеник, хитрец; боксьор, избягващ от ударите на противника. — Б.пр. — услужливо поясни Бари.

— Да, вярно — съгласи се Дойл и внимателно опита да освободи ръката си.

— Иначе Седрик — загадъчно се обади Боджър.

— Седрик ли? — не разбра Дойл.

— Седрик. Мама ме кръстила Седрик.

— Кога? — възпитано попита Дойл, готов на всичко, само и само да се освободи от здравия захват на Боджър.

— Ами когато съм се родил — обясни Боджър, с лице набръчкано от мисъл като на придворен астролог на китайския император.

— Кажи на джентълмена, което ми каза на мен, Боджър — подкани го Бари и пошепна на Дойл: — Горното му чекмедже е доста малко.

Дойл разбиращо кимна. Конвулсиите по лицето на Боджър се удвоиха. Веждите му се издигнаха като в евтина мелодрама.

— Онова за мистър Ленсдаун Дилкс — подсети го Бари.

— Аха! Ама че съм тъпак! — „Тун!“, удари се по носа Боджър. Ако се съдеше по палачинката, която имаше вместо лице, подобна реакция изглежда му бе станала навик, но трудно можеше да се каже дали служеше да размърда паметта му, или играеше ролята на строг коректив на тежкия ход на зъбните колелца в главата му. — Ленсдаун Дилкс! Майната му! Боджър Нъгс, колко си тъп! — И той се удари втори път.

— Добре, добре… няма нищо, по-спокойно, Боджър! — намеси се Дойл в монолога. Ако този човек наистина беше бивш шампион, съществуваше сериозна опасност, че може да се нокаутира, преди да е отговорил на въпросите му.

— Добре — съгласи се Боджър с неочаквана готовност да си прости.

— Познаваш ли някой мистър Ленсдаун Дилкс? — започна Дойл.

— Ааа… Тя е дълга история — проточи Боджър, давайки да се разбере, че става дума за истинска драма. — Чакай да си спомня…

Очевидно по-добре запознат с техниката му на разказване, Бари мушна банкнота от една лира в лапата му.

— Да — изрече Боджър, чиято помпа видимо заработи на по-високи обороти. — Роден съм в Куинсланд. Там… По-точно в Бризбейн. Отвъд…

— Да — спря го Дойл. — Всичко ми е ясно. Ти си от Австралия.

Боджър щракна с пръсти, посочи Дойл и подчертано намигна, сякаш току-що бе разбрал, че двамата са братя в една и съща масонска ложа.

— Точно!

— Напълно се разбираме един друг. Продължавай, Боджър.

— Да. Кьотек с юмруци, това съм аз. Да тече кръв. Ако някой иска да си го премери с другите, да излезе с голи юмруци, без нищо, като новородено бебе, така мисля аз. Боджър Нъгинс се справи добре, а? Шампион в полутежка на Ню Саут Уелс и Океания.

И за да представи акредитивните си писма — нещо, което боксьорите са особено склонни да правят — Боджър игриво нанесе удар в диафрагмата на Дойл, спирайки на сантиметър, преди да го свали на колене без въздух.

— Знаеш ли — продължи Боджър, — онзи маркиз Куинсбъри 15 15 Предложил първите правила за бокс (името му се свързва с т.нар. „феър плей“ — честна игра). — Б.пр. иска да си обвием кокалчетата, да подскачаме един около друг и да се пляскаме с ръкавици… — Неспособен да се противопостави на импулса да изкаже мнението си по въпроса, Боджър изплю струя сдъвкан тютюн на пода. — Ама щом тоя стар нехранимайко иска да гледа боричкане на малки момиченца, защо не отиде в някой девически пансион?

— А бе не мога да ти кажа — отговори Дойл. — Та, за мистър Ленсдаун Дилкс…

— Да… ще стигна и до него — успокои го Боджър и многозначително наду бицепсите си. — Значи Боджър се сбогува с родния си дом и реши да опита юмруците си от тази страна на гьола. Англия. С кораб. Ъъ…

— Желанието ти да развиеш боксова кариера те е довело в Лондон — резюмира Дойл.