Вамберг погледна епископа с поредния си изпепеляващ поглед и продължи:
— Жреците образуват затворено братство и охраняват знанието, което притежават, с живота си. Бях един от малцината външни — и единственият европеец — на когото бе позволено да се докосне до тази съкровищница. Успях дори да подобря ефекта с проста хирургическа процедура, която се използва в комбинация с напитката.
„Не се учудвам, че Боджър Нъгинс е избягал — помисли Дойл. Правилно е решил, че е по-добре да свърши, плувайки по лице в Темза, отколкото да се превърне в амбулаторен труп като Ленсдаун Дилкс и да бъде складиран в нечие мазе като чувал с въглища…“
— Забележително! — възкликна епископът.
— След години, по време на странстванията ми из Тибет, се натъкнах на човека, успял да прозре как един ден тази процедура може да бъде използвана в по-широк мащаб, за да изпълни една истински полезна социална функция. — Вамберг кимна към Аликзандър Спаркс.
Трясък на счупени съдове стресна всички. Един слуга в другия край на масата бе изпуснал на пода чиния. Наведе се и с непохватни забавени движения опита да събере с ръце парчетата и разпръснатата храна.
— Скапан глупак! — прошепна генерал Дръмънд.
Но Дойл гледаше и не можеше да откъсне поглед: тилът на мъжа беше набързо и съвсем наскоро остриган и по дължината му минаваше съвсем пресен триъгълен белег, чиито ръбове гнояха. Груба синя нишка свързваше тъканта от двете страни на разреза. До нещастника се приближи друг слуга и му помогна да се изправи.
И в този миг сърцето на Дойл подскочи и спря.
Това беше Бари.
Очите му бяха като на мъртвец и в тях нямаше и следа от светлина или живот.
— Ей, ти — обади се Аликзандър. — Как се казваш, некадърнико?
Но Бари само пристъпи от крак на крак и тъпо го изгледа. От ъгълчето на устата му потече слюнка.
Аликзандър скочи и удари Бари през ухото. Той прие удара с пасивността на изтощено до смърт животно. Дойл стисна с все сили стола си, за да не се нахвърли върху Спаркс.
— Отговаряй, когато те питат, момче!
Едва доловим намек на разбиране изплува в пречупеното му съзнание. Бари кимна. От устните му се откъсна слаб звук, който едва наподобяваше дума.
— След като ни доказа, че не ставаш за работа, може би ще ни позабавляваш — изрече Аликзандър. — Потанцувай ни сега, изиграй джига.
Аликзандър вдигна ръце и запляска, като подкани сътрапезниците си да се присъединят. По негов знак замлъкналият квартет подхвана ирландска джига. Аликзандър отново зашлеви Бари, завъртя го и го мушна с края на бастуна си.
— Танцувай, момче! Прави каквото ти се казва.
Дойл виждаше как музиката пронизва остатъците от съзнанието на Бари. Той опита да размърда крака, но резултатът беше плачевен — личеше си, че всяко движение му се удава с труд и му причинява болка. Ръцете му висяха отпуснато. В чатала му се появи тъмно петно, което бавно се разширяваше.
Но за седмината и височайшия им гост представлението беше крайно забавно. Принц Еди едва се сдържаше да не скочи на крака и да не се включи в танца. Епископът се смееше толкова силно, че се държеше през ребрата и се превиваше в стола си с почервеняло до пръсване лице.
Дойл погледна вляво. Айлин беше бледа и едва сдържаше сълзите. Той й направи знак да не се издава.
Неспособен да издържи на напрежението, Бари се свлече на колене до един стол. Дишането му беше съпроводено с хрипове. От раната на тила му бе потекла тънка струйка бледа кръв и се спускаше по шията. Аликзандър отметна глава и се изсмя, после махна с ръка, показвайки, че това е краят. Музиката спря. Двама от слугите повдигнаха Бари и внимателно, но твърдо го изведоха от стаята.
— Възхитително! — задъхано изрече епископът.
„Довели са го тук, за да го видим — досети се Дойл, усмирявайки гнева си. — Сами да видим до какво състояние са докарали мозъка му и как са ограбили душата му.“ И това не беше резултат само от отварата на Вамберг — Бари беше опериран, някой грубо беше бръкнал в главата му и беше унищожил нещо съществено, без което Бари бе престанал да бъде човек.
Дойл изпитваше желание да избие всички пред очите си.
От другата страна на масата Аликзандър злобно се усмихна и седна на мястото си, открито премествайки поглед от Дойл към Айлин и обратно — най-демонстративната проява на някаква емоция от негова страна до момента.
„Иска му се да види страх — досети се Дойл. — Нали това е неговата храна.“
— Продължете, професоре — обади се Аликзандър.
Читать дальше