Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Тези легендарни образи, познати ни от фолклора и детските приказки, всъщност са невидимите архитекти и строители на природата — продължи Вамберг, проявявайки към яребицата безразличие, сравнимо единствено с безразличието, което бе проявил към супата. — Нимфи в гората, русалки във водата, елфи във въздуха — има си причина, поради които тези неща се повтарят във всяка култура, дори в такава привидно напреднала, като нашата…

— И каква ли е причината за всичко това? — запита Дойл, като изостави всякакъв етикет, хвана крилото с две ръце и го загриза.

— Защото съществуват — отговори Вамберг. — Виждал съм ги. Разговарял съм с тях. Танцувал съм с тях.

„Да, да, скоро едва ли си го правил“ — злорадо си помисли Дойл.

— Така ли?

— Те са плашливи, крайно необщителни, но след като контактът бъде установен — а аз бях в състояние да го направя с помощта на карибските племенни жреци — тогава човек бързо научава колко готови са те да ни помагат и сътрудничат.

— Ужасно интересно — каза Дойл, успешно приключил с крилото.

— Нали, нали? — намеси се и епископът, по чиято брада се стичаше мазнина.

— И в какво по-точно са готови да ни сътрудничат? — попита Дойл.

— Ами в това, което могат да правят най-добре — отговори Вамберг. — Да отглеждат различни неща.

— Да отглеждат…

Вамберг взе необятния зелев лист от недокоснатата си чиния.

— Ами ако ви кажа, че ако зелевото семе, от което е израсъл този лист, е било посято в сух пясък само преди три седмици, било е лишено от вода и всякакви хранителни съставки и е било откъснато тази сутрин?

— На това, професоре, ще ви кажа, че сте прекарали твърде много време в дивашки танци край огъня.

Вамберг сухо се усмихна и този път вдигна крилото.

— Ами ако ви съобщя, че когато птицата бе приготвена днес следобед, тя беше само на две седмици?

Сервитьорите разчистваха за поднасяне на следващото блюдо и двама от тях бутаха специална масичка със сребърен похлупак.

— Изглежда тези… първичните, така ли бяха?… нямат с какво друго да се занимават, освен да ви помагат да отглеждате яребици, големи колкото орли, а?

— Пъстърва с лимон! — обяви епископът.

Похлупакът бе вдигнат и под него се показа една-единствена цяла риба, положена върху магданоз и резенчета лимон. Цветът и шарката й бяха като на пъстърва, но размерите й — на есетра. Сервитьорите започнаха да режат и да сервират. Дойл срещна учудения поглед на Айлин. Но сам той усещаше някакво тревожно чувство.

Вамберг се усмихна като прословутия котарак на Луис Карол и произнесе с библейски тон:

— О, неверници!…

Пред Дойл се озова порция пъстърва. Колкото и вкусна да бе, той започваше бързо да губи апетит — идеята за мистериозно денатурираното месо му изглеждаше силно обезпокоителна. Погледна през масата и видя, че Аликзандър Спаркс също се въздържа от ядене, а седи неподвижно, вперил поглед в Айлин. В другия край на масата, впъхнал салфетката в яката си досущ като лигавче, Негово Височество херцогът на Кларънс лапаше лакомо рибата си, пиеше чаша след чаша и се радваше като дете, без да обръща внимание нито на компанията като цяло, нито на съседите си по маса.

— Великолепно! — възхити се епископът. До него стоеше красиво русокосо момче от църковния хор. Епископът му пошушна нещо в ухото и собственически прекара късите си пръсти през къдриците му.

— Тази среща ми донесе още нещо, което изобщо не бях търсил — между другото всичко това стана на остров Хаити. Жреците ми дадоха да опитам еликсир от различни билки, корени и органични екстракти. Твърдяха, че тайната му им била разкрита от първичните — разказваше Вамберг. — Жреците бяха използвали въпросната смес с мярка в продължение на векове и в резултат бяха установили, че когато се даде в подходяща доза и в съчетание с определени медицински процедури, питието може да лиши мъж или жена — всеки мъж или жена — от съзнателната му воля.

— Извинете? — спря го Дойл.

— Волята им престава да бъде тяхната. Те стават покорни, отстъпчиви, изцяло под властта на жреца, който може да ги използва както намери за добре — на полето или за домашна работа. Дори най-твърдоглавите субекти стават послушни. На тях може да им се има доверие. Държат се прилично.

Роби. Безмълвни и лишени от разум като марионетки, сервитьорите поднасяха месното блюдо. Дойл се опита да не мисли от какво животно биха могли да дойдат тези сочни късове.

— Значи така решили в Хаити проблема за прислугата — намигна епископът. — Колко хубаво е да можеш свободно да говориш пред слугите!