Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Позволете да ви представя на Негово Кралско Височество принц Албърт Виктор Едуард, херцог на Кларънс — произнесе епископът с мазен тон. — Доктор Артър Конан Дойл.

— Здравейте — машинално произнесе херцогът. Нищо не проблесна в очите му, разположени толкова близко едно до друго, че създаваха у наблюдателя впечатлението, че говори с опитно свинче.

— За мен е чест, Ваше Височество — вежливо отговори Дойл.

— Мис Айлин Темпъл — продължи епископът.

— Здравейте.

Никакъв намек, че я е познал. „Този човек е болен“ — помисли си Дойл. Трудно беше да се забрави такава като Айлин, та дори човек да я бе погледнал само с едното си око, а по нейните думи херцогът беше прекарал цяла нощ с нея, ухажвайки я неуморно.

— Ваше Височество — каза Айлин.

— Времето днес е неестествено топло за сезона — проговори херцогът с трудно обяснимо оживление.

— Необичайно ясен ден за това време на годината — потвърди Дойл, усетил да го лъхва кисел мирис на вино.

— Да, ден като този е истинска благословия — допълни мнението си по темата епископът и мазно се усмихна. — Човек може да свърже подобно щастие само с присъствието на Негово Височество.

— Компанията на Негово Височество е в основата на много дарове — учтиво се намеси Айлин. — Аз се сещам поне за един такъв, предаван от баща на син, който неуморно се предоставя на жените из цяла Англия.

Епископът се смая от коментара на Айлин — не чак толкова прикрит намек за похожденията на известния с развратността си неженен херцог и слуховете за наследственото му венерическо заболяване. Принц Еди леко се намръщи — объркването беше изживяване, до което той едва ли би могъл да се извиси.

„Най-големият син на най-големия син на самата кралица — втори сред кандидатите за трона — мислеше си Дойл. — Не знам дали някога е имало по-убедителен контрааргумент срещу продължаващата практика на бракове само между избрани от европейските кралски дворове…“

Тронът!

Думите на Спайви Куинс и на момчето в синьо изплуваха в съзнанието му…

Тронът. Отварянето на прохода.

„Опитвахме се да интерпретираме предупреждението метафорично…“

„Стреми се към трона. Ще бъде крал…“

— Негово Височество е толкова щедър в разпределянето на своето богатство, че действително би било трудно да си спомни къде го е разпръснал — допълни Айлин с прелестна усмивка и пламнали бузи.

Епископ Пилфрок беше пребледнял като дух, устата му бе зяпнала; за миг той сякаш изчерпа запасите си от вежливи фрази. Принцът примигваше начесто и безмълвно мърдаше устни. Изглеждаше като счупена детска играчка.

— Когато следобедите са горещи — плахо каза той, — обожавам ягодов сладолед.

Абсурдността на тази забележка остави без думи дори Айлин. Една самотна сълза се плъзна от размътеното око на принца и се търколи в редките му издължени бакенбарди.

— Искам само — обясни принцът с плачлив глас, който сигурно още се помнеше в кралската забавачница — спокойствие, тишина и малко забавление.

Сивокосият мъж отдясно на принца изведнъж реши, че е време да се прояви, и го хвана за ръката.

— И ще получите това. Ваше Височество е изморен след изтощителния ден — каза той, като помагаше на принца да се отпусне обратно на стола си, — и има нужда от храна, за да възстанови силите си.

— Още вино — каза принцът, сведе поглед и мрачно се вглъби в мислите си.

— Още вино! — излая епископът. — Благодаря, сър Найджъл. Благоденствието на Негово Височество е единственото, за което си мислим.

— Знам, че е така — изрече сър Найджъл Гъл, сивокосият мъж — бивш лекар на принца. Той седна на мястото си и изгледа Айлин с унищожителен поглед. Женомразец, заключи за себе си Дойл, спомняйки си, че много от слуховете за разпуснатостта на принца не се ограничаваха само с нежния пол.

— Моля ви, седнете, ако обичате — влезе отново в ролята си епископът. — Мис Темпъл, бъдете така добра, домакинът ви кани на почетното място.

Епископът й притегли стола и Айлин седна отдясно на Чандрос и директно срещу Аликзандър Спаркс. Отляво на Спаркс вдървено седеше генерал Маркъс Макколи Дръмънд.

— А вие тук, доктор Дойл. — И епископът посочи място през два стола от Айлин. — Е, добре дошли на всички!

Пилфрок даде сигнал със звънеца за сервиране и се намести между Айлин и Дойл. Той от своя страна седеше срещу единствената друга дама на масата — мургава красавица, в която не бе трудно да познае лейди Керълайн Никълсън. Черна коса, силно лице, малко ястребови и безкомпромисни черти и все пак излъчваща повече чувственост, отколкото бе в състояние да предаде снимката. Черните й очи горяха с хищен пламък. Тя загадъчно се усмихваше на нещо свое.