Марк Фрост - Списъкът на седемте

Седмината отново тайно се спогледаха. Дойл много добре разбираше, че у тях остават сериозни съмнения. Дръмънд и в по-малка степен Чандрос се отнасяха особено скептично към чутото.

— Освен на „Ратборн и синове“ вие сте изпратили ръкописа си и на доста други издатели — напомни му Чандрос.

— Да, сър Джон, по една-единствена причина — каза Дойл, молейки се тази причина да изникне в главата му в следващия момент. — Човек не може да се вмъкне в леговището на лъва, без да направи опит за отклоняване на вниманието. Подходът ми предполагаше известна деликатност. Чувствах, че ще бъда отблъснат, ако се обърна направо към вас, имах сериозни основания да предполагам, че едва ли ще се отнесете благосклонно към усилията ми, затова разпратих скромното си произведение на повече места, разчитайки да създам известна правдоподобност, ако решите да разследвате намеренията ми по-сериозно. Стана така, че на няколко пъти едва не загубих живота си заради това шлифоване на детайлите.

Над масата отново се спусна мълчание. Тези път Дойл чувстваше, че общото настроение се скланя в негова полза. Реши да събере последните си резерви от искреност.

— Моля ви да ме извините, но трябва да говоря напълно откровено: ако не съм представлявал никакъв интерес за вас, едва ли щяхте да си причинявате главоболията, свързани с организирането на сеанса. Така че, ако за вас решителността, жертвоготовността, настойчивостта означават нещо, на което държите, тогава аз вярвам, че вие ще ми дадете, макар и минимална възможност за изява на ваша страна, за да мога с нещо да допринеса за реализирането на величавия ви план.

— А какво ще кажете за брат ми? — попита Аликзандър.

— Брат ви? — Дойл се бе подготвил за този коварен въпрос. — Вашият брат, мистър Спаркс, ме отвлече на два пъти против волята ми и повече от два пъти едва не стана причина за смъртта ми. Разбрах, че е избягал от Бедлам… ако мога да съдя по поведението му, задържането му там не е било без причина.

— Какво желаеше той от вас?

— Бих ли могъл правилно да дешифрирам безумните идеи на един луд? — отклони отговора Дойл. — По-скоро бих се опитал да разгадая загадката на Сфинкса. Честно казано, изпитвам облекчение, че най-сетне се отървах от него.

Лейди Никълсън и Спаркс се спогледаха и Дойл разбра, че това е истинската ос на властта в това гнездо на змии.

— А какво ви е известно за… нашия план? — поиска да разбере лейди Никълсън с нотка на уважение в гласа.

— Ако съм разбрал намеренията ви правилно, вие се опитвате да върнете създанието, за което спомена професор Вамберг — създанието, което аз наричам в книгата си Обитателя на прага — в измеренията на физическия свят. — И тук Дойл си позволи да направи най-смелия скок на своята офанзива: — И в момента подготвяте втория опит, защото първият ви опит — свързан с раждането на вашия син, лейди Никълсън, русото дете, което видях по време на сеанса — е претърпял трагичен провал.

Думите му разтърсиха жената и рикошираха през останалите. Айлин изненадано разтвори очи при това разкритие. Дойл бе рискувал и бе събрал каре аса. Подчинявайки се на незабелязан знак от страна на Спаркс, лейди Никълсън разшири общото доверие към него още малко.

— Физическият носител не беше достатъчно силен — каза жената без сянка на печал. — Момчето просто… не можеше да поеме подобна тежест.

„Физическият носител… Мили боже, тя говори за своята плът и кръв по-небрежно, отколкото ако ставаше дума за опитно зайче!“

— Ние вменяваме вината на бащата — благочестиво допълни епископ Пилфрок. — Слаб човек. Изключително слаб и безполезен човек.

— Изглежда, някои негови слабости… са били прехвърлени по наследство — поясни лейди Никълсън.

— Познавам лорд Никълсън — каза Дойл. — Не бих казал, че чутото ме изненадва, не, в никакъв случай. Нека се надяваме, че следващият донор ще се окаже и физически на нивото на положението си в този свят.

— И кой би бил той според вас? — меко се поинтересува Чандрос.

— Е, естествено принц Еди — отново се реши да скочи в тъмното Дойл.

Нов поглед между Никълсън и Аликзандър. Ново точно попадение от негова страна.

Това значи беше причината за привличането на Найджъл Гъл в групата: късата каишка на врата на престолонаследника. Дойл едва пое шока на изненадата. Тези хора смятаха, че наистина ще върнат този фантом на мрака — Черния повелител, Обитателя на прага… Дявола с многото имена — като предполагаем престолонаследник на Англия.