Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Две години.

— Миналия октомври, докато давахте представления в Лондон, обърна ли се към вас някой от колегите ви, за да ви предложи да участвате в частно представление на Чешир стрийт 13 на втория ден на Коледа?

— Сами Фулгрейв. Той и жена му Ема бяха на изпитателен срок в трупата. Тя беше бременна… не се съмнявам, че са изпитвали отчаяна нужда от пари.

— Значи те ви представиха на мъжа, направил им въпросното предложение — нисък, мургав, с чужд акцент — а той го е направил и на вас.

Мургавият от сеанса, досети се Дойл. Същият, когото успя да простреля в крака.

— Точно така — потвърди Айлин.

— В какво по-конкретно се състоеше предложението му?

— Възнаграждението бе сто фунта, половината от които той ни изплати веднага. Между другото, акцентът му беше австрийски.

— След това с ваша помощ той нае и последния артист, нали?

— Денис Кълън. Той трябваше да играе ролята на брат ми…

— И без съмнение също е имал сериозни финансови проблеми — заключи Спаркс, без дори да се опитва да скрие сарказма в гласа си. — И какво поиска от вас този човек?

— Трябваше да вземем участие в частно представление за един негов богат приятел, който се интересувал от спиритизъм. Спомена, че група приятели на този човек искали да си направят шега с него — съвсем невинна, разбира се.

— Каква шега?

— Каза ни, че този човек — добър техен приятел — бил заклет неверник по въпросите на спиритизма. Идеята била да бъде поканен на сеанс, който той трябвало на всяка цена да възприеме като истински, и да бъде изплашен, като се използват всички възможности за сценични ефекти. Това щяло да стане в частен дом, а за да бъде всичко максимално правдоподобно, решили да поканят професионални артисти — хора, които той не би могъл да познава и чието поведение щяло да бъде напълно естествено.

— И нищо ли в това предложение не събуди вашите подозрения?

— Обсъдихме го помежду си. Честно казано, стори ни се напълно безобидно. Нищо в онзи, който се бе свързал с нас, не говореше за противното, а и всички имахме нужда от парите.

Тя погледна Дойл и както му се стори, засрамено отмести очи.

— Какво поиска той от вас впоследствие?

— В началото нищо. Уговорихме се да се върнем в Лондон в деня преди Коледа за още една среща. На нея той ни заведе на Чешир стрийт и ни показа стаята, в която щеше да се състои сеансът. Каза на всеки от нас какъв ще бъде, разказа ни с няколко думи за хората, в които трябваше да се превъплътим, и ни помоли сами да намерим подходящи костюми. Тогава двамата с Денис разбрахме, че ще играем брат и сестра.

— Чували ли сте някога името лейди Керълайн Никълсън?

— Не.

— А виждали ли сте някога тази жена? — И Спаркс й показа снимката, направена на входа на офиса на „Ратборн и синове“.

— Не — отговори тя след кратко разглеждане. — Това ли е лейди Никълсън?

— Така смятам — потвърди Спаркс. — Вие сте по-млада от нея. Вероятно сте използвали грим онази вечер, за да изглеждате по-стара.

Тя кимна.

— Предполагам, че сте били специално избрана от някой, който ви е видял по време на лондонските ви представления през октомври и ви е набелязал за тази работа поради приликата ви с лейди Никълсън. Другите са били само пълнеж, защото ключът за техния план сте били вие.

— И защо са всички тези главоболия? — попита Стокър.

— Трябвало е да се вземат мерки срещу възможността нашият приятел Дойл да е виждал истинската лейди Никълсън. Уверявам ви, че човекът, стоящ в основата на тази операция, е способен да разработи планове, обръщайки внимание на далеч по-дребни детайли, отколкото тези.

— Добре, но какъв е замисълът? — настояваше да разбере Стокър, който започваше да се обърква все повече и повече.

— Убийството на доктор Дойл — простичко отговори Спаркс.

Стокър се отдръпна в стола си. Айлин отново се обърна, за да погледне Дойл. Той видя по лицето й да преминава сянка на възмущение. Започваше да се възхищава на силата на духа й.

— Бяхте ли представени на медиума преди нощта на сеанса? — продължи разпита си Спаркс.

— Не, предполагахме, че това ще е друг артист. Той спомена, че сам щял да вземе участие в представлението. Онази нощ носеше доста грим. Вие го описахте като мургав, но всъщност той беше доста блед.

— Отново старият ни приятел професор Вамберг, Дойл — обърна се Спаркс за миг към Дойл.

— Наистина ли? — попита Дойл, благодарен да чуе една приятелска дума от Спаркс. — Е, не би могъл да кажеш, че сме му останали длъжници.