Джей Ръсел - Небесни псета

Все пак преди това се бе въртял цели три години. Благодарение на него се сдобих с лъскав автомобил, и то не какъв да е, а марка „Ягуар“, а също с популярност сред девойчетата, за каквато другите момчета на моя възраст можеха само да мечтаят. Но парите свършиха още преди да са излъчили последната серия на филма, а после кариерата ми на актьор също приключи безславно. Снимах се в куп евтини филмчета, опитах силите си и като телевизионен водещ, но се издъних с гръм и трясък и онова говедо, моят агент, побърза да ми бие дузпата. Скъсах веднъж завинаги с живота си на телевизионна звезда един прекрасен ден, когато отново се озовах на снимачната площадка заедно с едно от момичетата, нашумяло покрай сериала „Родът Брейди“ — или може би беше „Семейни работи“? — изпълнявах ролята на поредния пъпчив девствен гимназист с лице като пица в поредната блудкава телевизионна поредица. Насред снимките зарязах всичко и се зарекох да правя, да струвам, но никога повече да не заставам пред камера.

Надявах се, въобразявах си, че съм изпаднал в уютна забрава, колкото да установя, че „Солникови и Пиперкови“ са прокълнати на вечен живот — кабелните телевизии се надпреварваха една през друга да ги въртят. Все още младея за възрастта си и благодарение на кретените от поредната кабелна станция, които пускат сериала всяка божа вечер, и досега, толкова години след събитието, хората ме познават. Това ми остана от славата. Почти не минава седмица да не се натъкна на някой мухльо, който, решил, че е самото въплъщение на това изкуство — остроумието, подвиква, щом ме зърне: „Достатъчно топла ли е?“. Заради тази работа са ме задържали цели два пъти за нанасяне на телесна повреда, макар че и двата пъти бях пиян до козирката и не се стигна до съд.

Обикновено си имам основателна причина да пия: рождения ден на Имануел Кант, годишнината от третото дело за бащинство, заведено срещу мен — днес обаче пиех, колкото да минава времето, докато вися и чакам клиента. Обикновено се чувствам длъжен да поддържам илюзията, че съм трезвен, отвори ли се такъв изгоден случай, най-малкото докато не се споразумея с клиента за хонорара. Така де, кой ще тръгне да наема частен детектив, който не се налива като невидял? Бог да го благослови Реймънд Чандлър — разчисти пътя за всички отрепки, решили след „Големия сън“ да стават частни детективи.

Напоследък работата ми се свежда главно до това да разнасям призовки на адвокатските кантори, дето се рекламират по местните телевизии, но само в програмите преди обед и след полунощ. Те неизменно прибягват до услугите на пенсионирани ритнитопковци, които са им нещо като говорители и които задължително hablo espanol. Случва се да върша и неща, които по прилягат на един детектив — например следя някого най-често по поръчка на работодатели, срещу които са заведени дела за компенсации: държа под око мексиканци, които са завели искове с подправени медицински бележки, преди по живо по здраво да се запътят обратно към южната граница. Но от дъжд на вятър се случва да си намеря и някой истински клиент. Най-често ми възлагат да следя някого, и то благодарение на това, че някой ме е препоръчал. Отдавна съм се отказал да пускам обяви в телефонния указател: след големи перипетии и патила проумях, че хората, наемащи детективи по обяви в телефонния указател, най-често не могат или не искат да си платят за работата, която са ти възложили, и никога не харесват резултатите. Пък и издателите на телефонния указател вече отказват да приемат чековете ми.

Погледнах към билярдната топка, която тупна на земята с оглушителен трясък. Проститутката седна на билярдната маса, а топката се търкулна под стола ми. Лоша поличба! Жената се прозина широко, при което се видяха острите й жълти зъби, и се почеса между бедрата.

Един от наркоманите й изломоти нещо на испански, тя му се ухили и му отряза квитанциите. Забеляза, че гледам натам, и стана бавно, като ленива котка от масата. Тръгна към бара, като подръпваше впития оранжев клин. Отдолу беше гола-голеничка, беше само с една обувка и затова залиташе.

Щом се приближи, аз се облакътих на лепкавия плот и подпрях буза върху юмрука си. Онази мърла дойде право при мен и притисна едрите си като пъпеши гърди. Прокара пръсти през проскубаната си коса и навлажни с език напукани устни. Езикът й се белееше, тя вонеше на помийна яма.

— Ще ме черпиш ли едно, сладур? — изхриптя жената и отпусна длан върху бедрото ми.

Ноктите й бяха наплескани с червен лак и бяха изгризани до кръв.