Джей Ръсел - Небесни псета

— Знаеш ли къде е Роза? — поинтересувах се аз.

Йоримицу се извърна на задната седалка на кадилака и ме погледна право в очите. Ъгълчетата на устните му под брадата и мустаците потрепнаха, той присви очи и ме изгледа, без да мига. Това изражение никак не ми хареса — като малък го бях виждал върху лицето на ветеринаря, когато ми каза, че се налага да умъртви кучето ми. Или върху лицето на Мани Стайл, когато ми съобщи, че повече няма да се снимам в „Солникови и Пиперкови“.

— Госпожица Мендес е изпаднала в огромно затруднение — оповести Йоримицу. — Отвлечена е от горьо-до.

— Отвлечена къде?

— Съществото, което преодоля защитата на нашата къща, за да ви нападне — онова, което се преобрази направо пред очите ви — е могъщ бяс. Кешин.

— Не беше ли тенгу? — прекъснах го аз.

Все едно знаех за какво говоря.

— Да, тенгу. Но много силен. Тенгу са планински същества, нали така? Свещените планини: Йошино, Хико, Хацузе, Атаго, не са разположени в едно-единствено царство. Разбираш ли?

— Не съвсем — признах си аз.

— Планините се подават от земята, нали така? Те съществуват на много равнища.

— Тоест надморски височини.

— Да, височини, но планината съществува и на земята, и в небето — две царства — по същия начин е и в Нака-цу-куни — Средната земя, в равнините, където са хората, и в Шиде-но-яма, портата към гокураку и джигоку. Отвъдните царства. Тенгу са повелители на планините, нали? А кешин, който дойде да ви отвлече, преобразен като мен, е повелител на тенгу.

— Значи е голям кретен.

— Точно така. Нямахме представа, че тук е повикано и това същество. За кратко време горьо-до са се сдобили с по-голяма сила, отколкото предполагах.

— Всички откачалки все към Калифорния се стичат — промърморих аз.

— Моля?

— А, нищо, стара шега — отвърнах аз, — не е смешна. И какво за Роза?

— Според мен вашата госпожица Мендес е била отвлечена, за да участва в обред, който ще бъде изпълнен утре вечер.

— Какво значи „обред“?

— Присъствал си вече на такъв обред. Описа ми го.

— Снимките с убийство на живо във Васкес Рокс ли? — изкрещях аз колкото ми глас държи и сграбчих Йоримицу за ръкава на кимоното. Бенкай се обърна на седалката, но Йоримицу поклати глава. — Ще я убият ли?

— Няма да е съвсем същото като онова, което си видял, но да, ще я принесат в жертва и това ще е основното в обреда.

В съзнанието ми изплува яркият спомен как са изкормили Шери. Представих си как Роза се е проснала върху скалата, а тенгу разпаря с остри нокти нежната кожа на стегнатото й коремче. Пригади ми се.

— Но защо? — изграчих аз. — Щом повелителят на тенгу вече е тук…

— Да, за беда кешин вече е тук. Но съществуват и по-могъщи повелители на бесовете, които могат да бъдат повикани. Горьо-до трябва на всяка цена да призоват такова същество, та присъствието им тук да е пълно и неоспоримо.

— Но защо точно сега? Какво се е случило?

Йоримицу заповяда рязко нещо на Бенкай. Воинът се наведе, вдигна нещо от пода и ми го подаде през седалката. Брой на „Таймс“. Йоримицу прегъна страницата и ми я връчи. Поклатих глава, забелязал, че това е икономическият раздел, но сетне погледът ми беше привлечен от заглавието: „Комисията по ценните книжа и борсите одобри продажбата на «Рипън» на японците“.

— Но какво…

— Времето, когато се сключва сделката, не е избрано случайно — обясни Йоримицу. — Утре е Обон, празникът, когато японците почитат духовете на мъртвите. Именно утре Джак Рипън и „Йошитоши“ ще подпишат официалните документи. И утре вечер горьо-до ще повикат Шутен Доджи.

Вече ми се виеше свят от всички тези японски думички и имена. Хванах се за главата.

— Не разбирам — рекох.

Йоримицу си пое дълбоко въздух и чак тогава заговори:

— Шутен Доджи е най-злият от повелителите на бесовете. Дори на мен ми се вижда невероятно, че горьо-до се осмеляват да го повикат тук. Никога досега този обред не е изпълняван извън Япония. И това е показателно, че горьо-до са убедени в своето могъщество тук и вярват, че занапред ще бъдат непобедими. Шутен Доджи също участваше в последната голяма битка между горьо-до и какуре. Тя се състоя преди много столетия, но и до ден-днешен дори онези, които не вярват в мита, разказват преданието със страх и почуда. Според преданието дъщерята — още девица, на могъщия владетел Кунимаса и нейните дружки били отвлечени от бесовските сили на Шутен Доджи и били отведени в неговата твърдина навръх планината Ое. Смазан от мъка, Кунимаса повикал воина Минамото но Йоримицу… — При това име отметнах рязко глава. — Да, негов адаш съм. Та го повикал и го помолил да спаси дъщеря му. Йоримицу склонил да посрещне предизвикателството и три дни и три нощи призовавал духа на великия воин Шоки, най-голям враг на бесовете, който да му даде благословията си. Йоримицу и неколцина негови другари поели с мечовете си към планината Ое. По пътя Йоримицу получил помощта на ямабуши, жреците какуре, които го упътили към крепостта на повелителя на бесовете. Пред портите смелчаците срещнали една от дружките на момичето — перяла в потока окървавено копринено кимоно. Тя разправила на Йоримицу, че Шутен Доджи храни пълчищата си от бесове с човешко месо и че е ред на дъщерята на владетеля Кунимаса да бъде принесена в жертва. Йоримицу и хората му се промъкнали в крепостта и с помощта на духа на Шоки разгромили бесовете: обезглавили Шутен Доджи и пленили мнозина от по-нисшите они, които отвели при владетеля Кунимаса — да погинат от бавна мъчителна смърт.