Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— Разбрано — отвърна Роб. — Домакините ни не са особено въодушевени от визитата ни, така ли?

Последва мълчание и Роб съжали за зададения въпрос. Момчетата в изтребителите бяха летци и също като него изпълняваха заповеди.

— Сър, останете на тази честота и не разговаряйте с никого от въздушния контрол. Ще изпълним завой наляво със снижение. Ще го направим бавно и плавно заради вас, тъй че просто ни следвайте.

Изтребителите изпълниха обещанието си, завиха наляво и започнаха да се спускат, съобразявайки се с огромния 747. Холанд изключи автопилота и ги последва.

— Какво всъщност става тук?

— Изглежда, ще ни вкарат тайно в Англия — отвърна Роб възбудено.

— Да, но ако англичаните не са дали съгласието си за подобно действие, ще избухне страхотен скандал.

Лий Ланкастър забеляза светлините отляво, но отпърво не ги разпозна. После изтребителите грейнаха и той видя националния флаг и емблемата на американските ВВС.

А защо точно „Ийгъл“? — замисли се той и несъзнателно загриза ноктите си. Американците бяха ликвидирали базите си в Холандия, а базите им в Англия вече бяха само смесени, англо-американски. Изтребителите не можеха да стигнат до Исландия или Канада, без да заредят с гориво по пътя. И кому бяха нужни изтребители, след като никой не стреляше по самолета?

Освен в Пентагона да са превъртели и да са решили да поставят англичаните пред свършен факт.

Когато „Куантъм“ последва изтребителите и зави наляво, всичко му стана ясно.

За по-малко от минута се добра до пилотската кабина и настойчиво почука на вратата.

Ключалката изщрака отвътре и той надникна в кабината.

— Капитане, пак съм аз, Лий Ланкастър. Тези изтребители в Англия ли ни водят?

Холанд се обърна и кимна, после отново се съсредоточи върху управлението на самолета.

Ланкастър пристъпи и седна на столчето зад пилотите.

— Англичаните съгласни ли са да ни приемат?

Холанд поклати глава.

— Това не ни интересува, сър — отвърна Роб вместо него. — Покрай изтребителите ще кацнем в Милдънхол тихомълком като птичка, е, просто малко по-едра птичка.

Ланкастър повдигна вежди в недоумение и се обърна към Холанд:

— Ясно ли ви е, че ако се приземим без разрешение, ще последва невероятен дипломатически скандал?

— А какво да правя? Компанията така ми нареди и аз изпълнявам решенията й. В края на краищата, нали всичко е уредено от Военновъздушните сили?

— Милдънхол е кралска въздушна база, а американците са само наематели. Теренът не е наш. Явно някой в Пентагона се прави на герой. Ако тръгнем така да решаваме този дипломатически проблем, ще си навлечем още стотина на главата. Може ли пак да използвам телефона?

— Естествено, сър.

— Наричайте ме Лий. — Ланкастър вдигна слушалката и започна да набира.

— Моля? Не ви разбрах, сър. — Холанд се беше замислил и изтърва последните му думи.

— Казвайте ми Лий, а пък аз ще ви наричам Джеймс, ако не възразявате.

— Добре… Лий. Благодаря.

— Хайде да оставим формалностите. И без това се очертава доста дълго да сме заедно, особено ако ще кацаме някъде без разрешение.

Въздушна база Милдънхол, Англия

Генералът начело на американското въздушно поделение в Милдънхол вече двайсет минути раздаваше заповеди и притеснението му растеше с всеки изминал миг. Преди два часа научи за кризата от Си Ен Ен, но и през ум не му мина, че тя някак може да засегне и него. Ала спешното повикване от Пентагона изведнъж промени всичко. Обади се висшестоящ генерал и с възбуден глас зададе един-единствен въпрос: разполагат ли с достатъчно защитно оборудване срещу биологическа опасност, в случай че се наложи да обслужат цял „Боинг 747“, натоварен с пътници?

Бързо пресметна наум и отговори „да“. Десетина минути по-късно офицерът, завеждащ тази част, панически каза „не“, но вече бе късно за отстъпление. Изпратиха два изтребителя, разчистиха един голям хангар и наредиха на стотина офицери да надянат специалните екипи, до които сигурно не се бяха докосвали от времето на „Пустинна буря“. По план трябваше да вкарат боинга колкото може по-навътре в хангара, да прикачат стълбичката със защитно покритие към предната врата и да използват самия самолет като изолатор, докато пристигне медицинският екип и им даде по-конкретни наставления. Шефът на клиниката ги увери, че могат да се справят успешно с всички видове вируси, с изключение на един-единствен по-рядък щам.

— Кралските въздушни сили в никакъв случай не бива да узнаят — предупреди подчинените си генералът. — Това е чисто американска операция.