Джон Нанс - Часовникът на Пандора

С пръст на бутона Холанд се опита да организира мислите си. В самолета настана тишина — всички тревожно очакваха да чуят какво ще каже по-нататък. С разтуптяно сърце Бренда Хопкинс се отпусна на седалката си. Съдбата се бе подиграла с нея. Спомни си как правеше изкуствено дишане на Ърнест Хелмс. Щом той е бил заразеният пътник, значи и тя със сигурност ще се зарази.

Гласът на Холанд прозвуча отново по микрофона.

— С две думи, още не знаем какво точно възнамеряват да предприемат медицинските власти и дали не ни предстоят три-четири дни карантина. Повечето от вас вероятно имат програма, разчетена до минути, а и никой не желае да закъснее за коледната вечер, но трябва да се въоръжим с търпение, докато въпросът се изясни. Всички се безпокоим за здравето си и ни се иска да знаем повече за тази загадъчна болест и доколко тя наистина е заплаха за нас, но засега не мога да ви дам отговор на тези въпроси. Мога само да обещая, че ще ви държа в течение. И понеже бях напълно искрен с вас, надявам се, че ще проявите разбиране, като се въздържате от прибързани тълкувания и не изпадате в паника.

Стюардесите моментално взеха да звънят в кабината, за да предадат тревожните въпроси на пътниците, наскачали в ужас от седалките си.

Холанд чу канонадата от уплашени гласове и пак включи микрофона.

— Отново е капитан Холанд. Ако обичате, не засипвайте стюардесите с въпроси, на които и без това не могат да ви отговорят. Нямах време да ги информирам предварително, така че те знаят точно толкова, колкото и вие. Моля всички членове на екипажа да се включат в интеркома за кратки разяснения.

Изчака да му се обадят от пътническите салони и от почивното помещение на екипажа.

— Вижте какво, казах всичко на пътниците, освен че заразеният е бил Хелмс, но тъй или иначе, още не е известно дали инфарктът е бил свързан с вируса. Ако забележите, че и други пътници проявяват признаци на заболяване, моля веднага да ме уведомите, за да ги отделим от останалите.

— А къде ще ги настаним? — запитаха три стюардеси едновременно.

— В стаичката за почивка на екипажа, там ще са напълно изолирани. Естествено, първо трябва да сте съвсем сигурни, че има болестни симптоми. Повикайте швейцарския лекар на помощ.

— Капитане, тук е Бренда. И аз, и доктор Тюрне, швейцарецът, бяхме в непосредствен контакт с болния. И двамата му правихме изкуствено дишане… — Уплашеният й глас заглъхна.

— Бренда, все още не знаем дали болестта наистина е опасна. Но за всеки случай по-добре е да пренесем тялото на професор Хелмс в стаичката и да изпратим там всички, които са имали някакъв контакт с него.

— На едно място с трупа? — попита Бренда.

— Джеймс, какво ще кажеш да преместим трупа там, а Бренда и докторът да се качат на горния етаж? — намеси се Барб Ролинс.

— Добра идея, Барб — каза Холанд. — Бренда, веднага щом науча нещо повече за болестта, ще ти кажа, но имай предвид, че вероятно всичко ще излезе лъжлива тревога.

Сателитният телефон иззвъня в кабината в момента, когато Дик Роб забеляза приближаващите се от запад светлини.

— Шейсет и шест? Тук „Оперативна полетна дейност“, Далас.

— Шейсет и шест — отвърна Холанд.

— Капитане, изглежда, най-сетне намерихме решение. Дипломатите поискаха съдействието на Военновъздушните сили и те ви изпращат два изтребителя, за да ви отведат до въздушната база в Милдънхол.

Холанд се пресегна, включи светлините на крилете и видя двата изтребителя Ф-15 от лявата страна на самолета. За разлика от холандските, които известно време също придружаваха „Куантъм“, тези носеха отличителните знаци на американските Военновъздушни сили.

— Милдънхол е в Англия, нали? — попита той, макар много добре да знаеше, че базата се намира на около сто и седемдесет километра северно от Лондон.

— Доколкото си спомням, да. Трябва да се свържете с тях на честота 124,55, с изтребителите, имам предвид.

— Те са вече тук. Но нима англичаните ще отстъпят и ще ни пуснат да кацнем на територията им?

Отговорът се забави.

— Така изглежда, капитане. Следвайте инструкциите и в Милдънхол военните ще се погрижат и за вас, и за пътниците ви.

— Карантина ли ни очаква?

— Не знаем какво точно имат предвид. Просто искаме да ви осигурим възможност за приземяване. Обадете ни се, щом кацнете.

Холанд благодари и затвори. Роб чу целия разговор и набра съответната честота.

— Шейсет и шест до 124,55.

— Разбрано, шейсет и шест. Тук е „Фокс едно“ — летим над лявото ви крило. Изключете транспондера си и ни следвайте. Вече ще отговаряте само на позивна „Фокс три“, разбрано?