Филип Шелби - Разплата

Видеозаписът свърши. Екранът избледня.

На следващия запис се появи същият самолет, но този път като далечен, миниатюрен силует на фона на планинския масив Санта Роза, на изток от Палм Спрингс, Калифорния. Елегантна, крехка на вид сребриста птица, насочваща се към пистата.

Всеки път, когато гледаше тези кадри, Моли стигаше до една и съща мисъл — армейският кинооператор, комуто бяха възложили да документира пристигането на генерал Норт на Западното крайбрежие, явно си бе разбирал от работата. Беше проследил прецизно кацането, защото камерата не трепна дори за миг, дори и когато носът на стоманената птица се заби в бетонната писта и крилете й се прекършиха, за да изчезнат в ослепително огнено кълбо.

Тази камера очевидно е била определена за панорамни снимки, докато втората камера показваше самолета в по-едър план. Сега на екрана се заредиха кадри с моментни, накъсани изображения. При забавен каданс ясно пролича как се прекърши основата на носовия отсек. После се откъсна единият от колесниците на фона на внушителната сянка на разтърсения от удара самолет.

Моли беше благодарна на кинооператорите в залата само за едно — този път бяха изключили звука. Защото нейното видео копие беше озвучено. Понякога, по време на поредното гледане на ужасяващите кадри, й идеше да закрещи с все сила, докато си представяше предсмъртните стенания на задушаващия се в пламъците екипаж.

Отново включиха светлините в залата. Сега на Естърхаус не му се наложи да прибягва до чукчето. Моли огледа потъналата в гробно мълчание публика. Погледът й попадна върху дебелата папка, оставена на масата пред съдията Естърхаус. Това беше докладът на сенатската комисия по разследване на трагичния инцидент.

„Започва се. Най-после…“

Стори й се, че забеляза леко изопване в раменете на Естърхаус. Но въпреки стегнатата му стойка, първите му фрази прозвучаха меко, приглушено, както баща говори на заспало дете:

— Според окончателното решение на сенатската комисия, упълномощена да проведе разследване относно смъртта на генерал Грифин Норт, на 2 август тази година, случаят се оценява като злополука с трагичен изход. Комисията разгледа обстойно всички предоставени доказателства…

„Не всички, съдия Естърхаус!“

— … и потвърди заключенията на експертите към Съвета по национална сигурност, както и изводите в доклада на отряда, изпратен на мястото на катастрофата. Този отряд беше съставен изцяло от представители на военното разузнаване. Катастрофата на самолета, с който са пътували генерал Грифин Норт и адютантите му, е била причинена от авария на сервизната система в носовия отсек, блокирала непосредствено преди приземяването. Пилотът не е получил сигнала за аварията в системата, защото не се е задействала аварийната сигнализация в пилотската кабина. Достоен за съжаление е печалният факт, че поради престъпна небрежност на наземния обслужващ персонал е бил разрешен полет със самолет с неизправна сервизна система, вследствие на което ние изгубихме един достоен мъж, който без съмнение щеше да даде още много на нашата нация, тъй като бяха налице всички изгледи генерал Грифин Норт да бъде следващият наш вицепрезидент.

„Наистина, щеше да стигне до креслото на вицепрезидента — помисли си Моли. — И то, въпреки политическите интриги, въпреки опасенията му, че ако се раздели с униформата, ще се озове в непозната за него територия, сред враждебно настроени цивилни плъхове…“

Вярно е, че не можеше да се очаква промяна в политическата система, така че тя с всички сили щеше да се стреми да прекърши волята на генерала, за да го превърне в послушна креатура. Но въпреки всичко Моли не вярваше, че ще се стигне до такъв жалък финал. Норт имаше силен дух. С годините към непреклонната му воля се прибавиха опитът и мъдростта. И то в такава степен, каквато можеше да се срещне само при чернокожите, издигнали се със собствени сили от социалните низини до най-високите върхове на политическата кариера. Преди четири години може би е имало колебания сред партийните лидери, когато се бяха осмелили да предложат героя от войната в Персийския залив за кандидат за вицепрезидент в следващата избирателна кампания. Но през тези четири години Грифин Норт успя да усъвършенства уменията си, необходими за политическите схватки.

Оставаше висящ само въпросът — ще приеме ли населението на Щатите един негър за вицепрезидент пред прага на новото хилядолетие?