Филип Шелби - Разплата

— Ей ти, кучко проклета! Ако още не си го разбрала, знай, че не съм сам!

Грубият глас на сержант Дън проряза въздуха, наситен с острия мирис на бездимен барут. Рейчъл изпълзя покрай гумата и надникна по посока на гласа. Видя, че Дън беше сграбчил жената през гърлото и я притискаше към себе си като жив щит.

— Чуй ме! — извика Рейчъл. — Отвън чакат момчетата от специалния полицейски отряд. Няма да можеш да се измъкнеш, Дън.

Прехапа устни, за да спре треперенето им. Ако я видеше, щеше да я убие като куче още със следващия куршум.

— Може и да са там, но може и да ме будалкаш, сестричке — отвърна Дън. — Ако аварийната група беше тук, нямаше да пусне камиона в склада.

Рейчъл чу шум от каучукови подметки по бетонния под.

— Ей сега ще те докопам и ще ти пръсна шибания череп. Щом толкова ти стиска, иди и повикай ченгетата на помощ.

Нов откос куршуми рикошираха по бетона, заоравайки вихрушки прах. За секунди сержантът изпразни пълнителя, захвърли го на пода и веднага зареди втори. Залегнала зад мотокара, Рейчъл не можеше да отвърне на стрелбата. Дън й беше отрязал пътя и тя не знаеше докога ще остане там в тази неудобна позиция.

Така и не чу изстрела на снайпериста, заглушен от пукотевицата. Той изсвистя глухо като далечна кашлица. Разбра обаче, че някой е сразил сержанта, защото куршумите от автомата му внезапно промениха траекторията си, забивайки се в покрива на склада. Тя надникна предпазливо от прикритието си и видя Дън да се свлича безпомощно на колене, все още стискайки автомата. Вдигна пистолета си и пусна два куршума в гърдите му. Едва третият изстрел изби оръжието от сгърчените му конвулсивно пръсти.

Рейчъл остана на пода, стиснала с две ръце верния си зиг зауер, държейки на прицел сержанта. Ушите й бяха заглъхнали, затова не успя веднага да долови звука, когато бликащата кръв започна да клокочи в гърлото на жертвата.

„Ще му пусна още един куршум в гърдите. За да е сигурно, че е мъртъв“, помисли си тя.

Надигна се и се извърна към камиона. Детето се беше свряло в седалката в кабината, парализирано от страх. Само устните му беззвучно мърдаха. Жената лежеше на бетона с прегънати крака, на два-три метра от сержант Дън, но около нея нямаше кръв. Рейчъл реши, че не е ранена, а само уплашена или припаднала.

В мига, в който Рейчъл запристъпва предпазливо към тялото на сержанта, малката врата на склада се разби с трясък и вътре нахлуха мъжете от Отряда за бързо реагиране. В склада екнаха изстрели и вратата се скри в кълба дим.

Но тя не им обърна внимание. Коленичи до сержанта, вдигна главата му и се вслуша в откъслечните му предсмъртни думи. Той шепнеше нещо, примесено с хриптене, докато жилавият му организъм се бореше със смъртта. Ала погледът му вече беше замъглен.

— Шибани ченгета… — загъргори Дън и в ъгълчето на устните му се стече струйка кръв. — Защото… защото не можахте нищо да… да разкриете за Норт…

Рейчъл се вцепени. Тя знаеше за кого говори сержантът. Но думите му й се сториха напълно лишени от смисъл. Дън потрепери, сгърчи се конвулсивно в ръцете й и простена. „Той е луд, обезумял от болките…“ Но въпросът вече се беше изплъзнал от устните й:

— Какво за Норт? Какво знаеш за него? Какво?

Дън се закашля и от това кървавото петно на гърдите му се увеличи. Главата му безпомощно клюмна назад, а устните му се изкривиха в зловеща усмивка. От гърлото му се процеди едва чуто гъргорене, примесено с накъсан, трескав шепот:

— Ех, сестричке… поне ще си умра щастлив… че помогнах да пукне онази чернилка…

Мъжете зад гърба й извикаха нещо и заглушиха последните думи на умиращия. Рейчъл понечи да им кресне да млъкнат, но още не можеше да дойде на себе си от шока, предизвикан от предсмъртното признание на сержант Дън. Остана вцепенена, приведена над него, напрегнала слух да чуе още нещо.

Но останалото беше само неясен брътвеж, удавен в бликналата кръв. Тялото на сержанта се отпусна след последното мъчително издихание, странно напомнящо въздишка на облекчение. Очите му останаха широко отворени, изцъклени, смаяни от срещата с вечността.

Рейчъл не помнеше колко стоя така вцепенена, приклекнала до мъртвеца. Най-после вдигна очи и първото, което видя, бяха ботушите на капитан Бърнс. Думите му бяха пропити със съчувствие, но на нея й прозвучаха някак фалшиво.

— Колинс, не можеш да си представиш, че преди минута ти се размина на косъм със смъртта.

Скрит на покрива, заслушан в стрелбата, отекваща в мрачната нощ, Инженера следеше внимателно последната фаза на полицейската операция.