Филип Шелби: Разплата

Приемникът, настроен на честотата на скрития в склада предавател, съскаше до нея, смущаван от статичното електричество. Звукът напомняше на Рейчъл змия, плъзгаща се към плячката си. Единствените други звуци, нарушаващи тишината, бяха от водните капки, капещи в притихналия склад. Рейчъл нямаше представа къде бяха укрити микрофоните, но те явно бяха свръхчувствителни. Или пък някаква корозирала тръба се намираше много близо до тях.

— Ягода-Четворка.

Бърнс притисна слушалката към ухото си.

— Докладвай, Четворка.

— Засякохме един камион, идващ по алеята от запад. Шевролет, от най-тежкотоварните, от онези, които използват тиловите служби. Шофьорът е мъж. Но до него има някакъв пътник… Да, жена е. Повтарям: в кабината има и жена. Да го изчакаме, за да разберем какво ще предприеме.

Рейчъл съзря камиона в дъното на алеята — той бавно зави и се насочи към заключената с катинар врата на склада. Под навеса пред товарната рампа бяха монтирани няколко лампи, достатъчно силни, за да бъде разпознато лицето на шофьора.

— Според мен, това е сержант Дън — промърмори капитан Бърнс.

Лицето, напомнящо типичните физиономии на третокласните боксьори, съвпадаше с образа, който се бе набил в съзнанието на Рейчъл, докато преглеждаше компютърния файл с досието на сержанта. Но сега той беше облечен с джинси, изпоцапана фланелка и кубинки.

Вратата от другата страна на кабината се отвори и от нея се показа някаква жена, с изпито, мършаво лице.

До слуха на Рейчъл достигна сърдитото мърморене на сержант Дън:

— По дяволите! Нали ти казах да не си подаваш носа от шибаната кабина!

Жената веднага се прибра обратно и внимателно затвори вратата.

Рейчъл проследи действията на сержанта — той отключи катинара, отвори вратата на склада и натисна няколко бутона, за да деблокира алармената система. После се върна, седна зад волана и подкара тежкия камион към склада. След две-три минути вътре светнаха лампите.

— Не вярвам да откара открадната стока с този камион — прошепна Рейчъл. — И защо е помъкнал жената със себе си…

— Стоката няма да бъде откарана от сержант Дън — прекъсна я капитан Бърнс. — Купувачът още не е пристигнал.

— Но защо е довел и жена си? Или приятелката си?

— Знам ли? — сви рамене Бърнс. — Нищо чудно досега да го е вършил десетки пъти. Ще я остави в кабината на камиона, докато натоварят стоката. Няма да им отнеме повече от половин час. После той ще поеме в своята посока, а купувачът — в неговата.

Но думите му не успокоиха Рейчъл. Присъствието на онази жена в кабината можеше да обърка плановете им за залавянето на сержанта. Сепна я гневният порой, уловен от монтираната в склада подслушвателна апаратура:

— Нали ти казах да не напускаш шибания камион!

Последва звучна плесница. Жената изкрещя, после още веднъж, а накрая се чу глух звук, като че ли някой удари с бейзболна бухалка говежди труп, окачен на кука в месарница.

Нов писък разцепи тишината, последван от сподавен детски плач.

Рейчъл нервно се размърда.

— Той е помъкнал не само жена си, но и хлапето със себе си!

Капитан Бърнс се извърна към нея, изгледа я недоумяващо и вдигна бинокъла за нощно гледане. До Рейчъл достигна накъсаният шепот на полицаите:

— Никой да не стреля! Семейните скандали не ни засягат. Останете по местата си. Всеки момент трябва да се появи купувачът… — За миг капитан Бърнс млъкна и отново обърна глава към залегналата до него Рейчъл. — След като щракнем белезниците на този кучи син, можеш да му дадеш някой и друг урок по добри обноски.

Виковете и крясъците заглъхнаха, заменени от хлипане и детинско скимтене. Вероятно плачеше жената. Рейчъл си я представи сгушена на седалката, обгърнала тресящите се раменца на детето, опитваща се да го успокои, въпреки самата тя да бе изплашена до смърт.

— Стига си се занимавала с това разциврено хлапе! Слизай!

Докато продължи да ругае, сержант Дън спусна задния капак на камиона. В слушалките на полицаите се чу запъхтяното му дишане — очевидно той влачеше нещо тежко. След минута се чу как някакъв дървен сандък се стовари върху пода на каросерията.

Рейчъл погледна към капитан Бърнс — дясната му буза потреперваше по-бързо от обичайното. В този миг някой затръшна вратата на кабината. Тръпки полазиха по гърба й, когато в слушалката се прокрадна жалното скимтене на жената. Детският плач не закъсня да го последва — навярно онзи тип беше измъкнал жената от кабината и хлапето беше останало самичко вътре. Рейчъл притвори очи, представяйки си как якият сержант обсипва беззащитната си половинка с удари. Долавяше откъслечните му ругатни — Дън явно се бе разбеснял, защото си бе пийнал, но се нуждаеше от помощта на жената при товаренето на стоката, защото явно искаше по-бързо да се омете от склада.