Филип Шелби - Разплата

— Никакъв купувач няма да дойде — машинално изрече Рейчъл. — Той е решил сам да откара стоката.

— Колинс!

— Може би, за да я продаде на купувача по-късно. И на по-добра цена. Не знам… И пет пари не давам за този загадъчен купувач. Ясно е едно — попаднали сме на крадец от тиловите служби. Така че, редно е аз да се заема с него.

— Колинс, престани да мърмориш!

Бърнс се надигна, за да я сграбчи за ръката, но не можа да я достигне. Рейчъл гъвкаво се извъртя и запълзя към ръба на покрива.

— Май искаш да си имаш разправии с моите шефове, капитане? Чудесно. Но преди това ще щракна няколко снимки на жената и хлапето. А ти се приготви да даваш обяснения в щаба защо си гледал безучастно, когато онзи негодник ги е пребил до смърт!

Рейчъл скочи и се удари зле, подхлъзвайки се върху прясно петно от автомобилно масло. Надигна се, опря гръб на вратата и си пое дълбоко дъх, за да събере сили. Измъкна пистолета и провери пълнителя.

Прилепи се към стената и застина като статуя. Само косите й се развяваха над яката на камуфлажното яке. Някъде в мрака наоколо осем чифта очи следяха всяка нейна стъпка, осем предпазителя бяха вдигнати безшумно, осем пръста докоснаха спусъците. Тя си припомни, че във Форт Белвоар й бяха обяснявали, че Отрядът за бързо реагиране в Балтимор е съставен изцяло от професионалисти, а не от ентусиазирани, зелени хлапаци. Дано се окажеше истина.

Ако отместеше вратата, щеше да изгуби прекалено много време. И със сигурност щеше да вдигне шум. Спотаеният вътре сержант Дън притежаваше солиден арсенал от автоматично оръжие.

Оставаха прозорците.

Рейчъл се покатери на рампата и улови най-долната скоба, зациментирана в стената. С ловко движение тя се изтегли нагоре и чевръсто се добра до корниза на прозореца. Надзърна през него, ала не видя почти нищо през праха, наслоен по стъклата. Стори й се, че се взира през предното стъкло на автомобил в гъста ноемврийска мъгла.

Камионът беше паркиран в средата на халето между сандъците. И двете странични врати на кабината на камиона зееха широко отворени. Задният капак беше спуснат.

Момчето седеше сгушено на седалката — облечено със син джинсов костюм, нахлупило бейзболна шапка. Нямаше повече от седем-осем години. Рейчъл успя да зърне за миг дори устните му, потръпващи неспокойно, по начина, по който реагират децата на всяко насилие, срещу което се оказват безпомощни.

Тогава в полезрението й попадна яката фигура на сержант Чарли Дън — плувнал в пот, напрегнал мишци, той тътреше някакъв сандък по бетонния под. Рейчъл си даде сметка, че с този тип трябва да се действа бързо и безкомпромисно.

Дън довлече сандъка до задния капак на камиона и изръмжа нещо на жената. Тя се наведе и хвана с двете си ръце въжето, което й подаде. Той стисна другия край, плавно повдигна сандъка и сърдито кресна, когато тя се олюля под тежестта.

Сержантът не прецени положението, пускайки сандъка върху задния капак на камиона. Жената не притежаваше неговата сила и не можа да го задържи. Макар и само за броени секунди, цялата му тежест се стовари върху нея. Въжето се вряза в дланите й, тя простена, изпусна го и уплашено отскочи назад. Сандъкът рухна на бетонния под. Капакът отхвръкна и по пода се разпиляха автомати М-16, блестящи от обилно нанесената оръжейна смазка.

Дън се нахвърли с юмруци върху нея. Тя се опита със сетни сили да закрие лице, но побеснелият мъж я заблъска в ребрата.

Сержантът продължаваше да налага нещастната жена, когато високо над него изтрещя прозорец.

Стъклото се разби на дребни парчета. Прикрила с ръце главата си, Рейчъл скочи и успя да се приземи едновременно на двата си крака върху купчината сандъци — на около седем метра под нивото на прозореца. Остра болка прониза глезените й, когато се изправи, миг преди да се претърколи настрани. Погледна ръцете си и видя, че кървяха.

Секунди по-късно сержант Дън вече беше преодолял шока от изненадващото нахлуване и посегна със светкавична бързина към купчината автомати М-16. Беше толкова добре трениран, че първо провери пълнителя на автомата със заучени движения и чак тогава се озърна, за да открие къде се е спотаил нападателят.

Рейчъл се отърси от парченцата стъкло, след което се спусна по мотокара, оставен до палетата. Успя да се добере до седалката и оттам скочи на пода. Залегна зад солидния корпус и изкрещя:

— Военна полиция! Горе ръцете! Подчинете се, сержант Дън!

Рейчъл се ослуша, но до слуха й достигна само ехото от собствения й вик. Пропълзя до високата над метър задна гума на мотокара и в този миг в просторното складово хале отекна оглушителният грохот на първия откос. По гърба и раменете й се посипаха късчета от гумата на мотокара, яростно раздробена от куршумите.