Филип Шелби - Разплата

— Здравей, скъпи.

Саймън Естърхаус беше вдигнал глава в мига, в който съпругата му беше прекрачила прага на кабинета.

— Памела… не те очаквах днес. — Съдията стана, за да затвори вратата зад нея.

— Искаш да кажеш, че въобще не си ме забелязал в залата?! Никак не звучи ласкаво, Саймън.

Той не отвърна и тя разбра, че се бе опитал да я излъже. Никога досега не беше успял да я заблуди, въпреки искрения му поглед.

Саймън се обърна към нея, очарован от съблазнителната й усмивка и от предизвикателното поклащане на бедрата. Напомняше му на хищна женска, чиито сексуални апетити едновременно го зашеметяваха и ужасяваха. За щастие, Памела умееше отлично да се прикрива и никой от колегите й не подозираше, че под елегантната външност и маската на сдържаност се крие неукротима пантера. Тази роля тя пазеше само за специални случаи, когато искаше да завладее някой мъж.

Саймън Естърхаус я познаваше както никой друг на този свят. Непрекъснато носеше белезите от ноктите й по гърба си. Ала въпреки обсебващото й влияние върху него, въпреки всичките страдания, които му бе причинила, той не можеше да се раздели с нея. Усещаше се завинаги обвързан. Ето, и сега не посмя да й възрази, когато тя погали бузата му с безупречно поддържаните си ръце.

— Още ли ми се сърдиш?

— Трябва да се отбия при зъболекаря. Очаквам днес най-после да ми смени горната протеза.

Памела се настани на ръба на масата, кръстосала крака. Огледа съпругата си с онзи критичен поглед, към който прибягват търговците на скъпоценни камъни, когато търсят някакви дефекти в нешлифованите диаманти. Държането му по време на заседанието на сенатската комисия беше напълно задоволително — според нейните изисквания — но все пак тя успя да открие пропуски във вида му. Ето, например яката на ризата му не беше закопчана, а левият му клепач нервно потрепваше.

— Нали вече всичко свърши? — меко изрече тя. — Искам да кажа, че разследването приключи точно така, както го желаехме.

Той остана със сведена глава, загледан в пръстите си, потропващи върху масата.

— Утре президентът ще получи доклада на комисията… С моя подпис.

Памела отметна глава назад и тихо се изсмя.

— Ето, скъпи, видя ли, че всичко се уреди? Нали ти казвах, че за няколко седмици суматохата ще утихне и случаят ще потъне в забрава? В края на краищата, фактите са достатъчно красноречиви. А пред фактите дори и президентите мълчат.

Сега той не се сдържа и я изгледа укорително, като че ли съпругата му беше изрекла някакво непростимо богохулство.

Тя слезе от масата, заобиколи я и застана зад него. Плъзна ръце по раменете му и надолу по гърдите.

— Време е да се прибираме у дома — прошепна Памела. — И да се опитаме да забравим този кошмар.

Щабът на специалния отряд за бързо реагиране се намираше в сградата на градското полицейско управление на Балтимор, на Ийст Файет, 611.

Купчините строителни материали и още несглобеното скеле подсказваха на минувачите, че предстои сериозен ремонт на сградата. Рейчъл Колинс си помисли — още при първото посещение в Управлението — че строителите са съборили половината стена между поста зад външната врата и коридора, водещ към кабинетите на началниците. Опразненото пространство заблуждаваше посетителите. Така в коридорите на Управлението по погрешка се озоваха трима бездомни скитници, една изплашена домакиня, излязла да напазарува, и някакъв доставчик на хранителни стоки. Петимата бяха спрени веднага от охраната и отведени при дежурния офицер.

Рейчъл се подсмихна и си каза, че на този офицер сигурно му е дошло до гуша от такива безобидни, но досадни нарушители на реда. Той съумя да прикрие раздразнението си и да разпита хората, без да повишава тон, след което ги изпрати чак до улицата.

Рейчъл наблюдаваше сцената през широкия прозорец. Стаята, в която се намираше, беше боядисана в дразнещо тъмножълто. Може би нарочно бяха избрали тъкмо този нюанс, защото се случваше да я използват за разпити на заподозрените.

Върху завинтеното за пода бюро бяха оставени бележник и писалка. До тях бяха подредени шест листа, откъснати от бележник, изпълнени със собствения й дребен, четлив почерк. Капитан Бърнс беше поискал от Рейчъл веднага да напише рапорт за участието й в среднощната операция в района на пристанищните складове. Тя пък го беше помолила за преносим компютър или поне за репортажен касетофон, за да продиктува рапорта си, ала той беше вдигнал рамене, сумтейки недоволно.