Филип Шелби - Разплата

Под най-високата точка на последната дъговидна мостова секция (откъм центъра на Вашингтон) е монтирана приемна апаратура за засичане на разговорите. Куб от подсилено фибростъкло — 30 на 30 на 30 см, залепен към носещата греда със свръхводоустойчиво лепило, все още на разположение единствено на военните, и боядисан със защитна пепелява боя, наричана „конопена“ от специалистите, за да се слива с фона на носещата метална конструкция. Откъм горната стена са пробити два отвора, с диаметър колкото монета от десет цента, за да се улесни улавянето на сигналите.

Захранвани от олекотените, но мощни литиеви акумулатори, приемниците се активират за един час при сутрешния пик и за два часа по време на следобедния, когато приключва работното време на административните ведомства. През всекидневното тричасово дежурство приемниците прехващат разговори средно от двеста и двадесет клетъчни телефона. Регистрира се серийния номер на всеки повикващ абонат. Собствениците им въобще не подозират за тази невидима намеса в личния им живот — изрично забранена от поправките към Конституцията. По команда от диспечерския пулт тези номера се записват от микрочип, откъдето след шифроване се излъчват заедно с кодовете за междуградските разговори до клетъчния телефон на Инженера.

Той беше монтирал тази хитроумна система за следене още на втората седмица, откакто бе назначен на поста, който и досега заемаше. Системата функционираше задоволително и вероятно щеше да изпълни предназначението си доста преди да се изчерпят акумулаторите. Но както и останалото оборудване, използвано от Инженера — независимо дали ставаше дума за механични, електронни или човешки ресурси — тази електронна система щеше бъде отстранена веднага след като изпълни предназначението си.

Инженера се отдалечи от сградата на балтиморското полицейско управление и закрачи надолу по тротоара, покрай редицата от улични телефонни кабини. Въпреки че вече наближаваше средата на септември, по обяд слънцето все още напичаше. Но това въобще не оказваше влияние върху тена му — кожата на лицето му отдавна беше добила солиден загар, напомнящ кожата на старо, излъскано от езда седло.

Инженера набра номера на комуникационния пулт, след което въведе кода за достъп до системата за автоматично подслушване на разговорите, провеждани от водачите, докато преминаваха по моста Арлингтън Мемориал. Сега трябваше да изчака, докато компютърът провери базите с данни за номерата на клетъчните телефони. Генерираният от компютъра глас безпристрастно, но вежливо го помоли да изчака. Инженера измъкна списание от джоба си и за да убие времето, се зачете в първата попаднала му статия. Оказа се, че е посветена на последните открития относно марсианските канали. Тъкмо обръщаше страницата, когато се обади компютърно синтезирания глас. Търсеният номер принадлежал на д-р Стенли Уайсбърг, Медоу Хил Лейн, 3672, Чеви Чейс, Мериленд. Докторът притежавал абонаментна карта за междуградски разговори, закупена от „Американ Телефон енд Телеграф Къмпани“, което още повече облекчаваше задачата на Инженера.

Той прекъсна връзката. Щом като д-р Уайсбърг може да си позволи жилище в толкова престижен квартал, то той си беше заслужил поне едно посещение.

Инженера отново набра кода за достъп до базата данни, после въведе номера на фонокартата на д-р Уайсбърг. На няколко километра разстояние иззвъня един телефонен апарат. Първото позвъняване се оказа достатъчно — отсреща веднага вдигнаха слушалката.

— Обажда се Инженера. Операцията за прочистването продължава по график.

Рейчъл се прибра в апартамента си чак в дванадесет и половина. Вътре беше прохладно, защото тя предвидливо беше затворила всички прозорци преди заминаването си за Балтимор. Сега първата й задача беше отново да ги разтвори и да проветри стаите. После влезе в банята и смъкна дрехите си.

Струята от душа я освежи и успокои, отмивайки тягостния спомен за неприязненото отношение на капитан Бърнс. След като беше дописала рапорта си, тя се бе облегнала на стола, с крака върху бюрото, и така бе останала в продължение на цял час — до идването на капитана. Той бе хвърлил само един бегъл поглед върху творението й и веднага я бе освободил, без да удостои с някакъв коментар представянето й.

Докато пътуваше към апартамента си в Александрия, Рейчъл се опитваше да се самозалъгва с мисълта, че операцията в Балтимор вече няма значение за нея — капитан Бърнс повече никога няма да се изпречи на пътя й. Но надеждите й щяха да се окажат илюзия. Рапортите на капитана относно участието й в акцията по обезвреждането на сержант Дън щяха да я преследват още дълго… Докато накрая случаят не бъдеше обявен за приключен и изпратен в архива.