Филип Шелби - Разплата

— И това те извади от равновесие? Така ли?

Рейчъл долови във въпроса й признак на скрито одобрение.

— Да.

— И то до такава степен, че си пренебрегнала всички правила на отрядите за бързо реагиране относно насилствено проникване в опасни обекти. Хвърлила си се към прозореца, без да се съобразяваш със заповедта на капитан Бърнс. Той не ти е пряк началник, но тогава, в онзи склад, не е имало по-висш офицер от него. Необмислено си изложила на опасност целия отряд.

— Ако някой е бил изложен на опасност, това бяха аз! — ядосано възрази Рейчъл.

— Именно това мнение поддържа и капитан Бърнс. Но с това историята не приключва, Рейчъл. Бърнс има право да негодува, загдето си изложила подчинените му на ненужен риск. На всичкото отгоре си дала възможност на сержант Дън да разбере, че е попаднал в засада. И така, противно на очакванията, момчетата от Отряда за бързо реагиране са се оказали изложени на ожесточен обстрел.

Рейчъл усети как гърбът й се схваща от напрежение.

— Как така „противно на очакванията“? Ако колегите от Балтимор притежаваха поне капка разум, редно би било да се досетят как ще реагира един изненадан войник, заобиколен от заредени автомати. — Тя замълча, преди да прибегне до решителния довод: — Там имаше и едно дете, Моли…

— Да, знам. Но ако аз ръководех операцията и ти действаше по този начин, още на следващата сутрин щеше да се разделиш с пагоните! Този път ти се размина, военен следовател Рейчъл Колинс. И ти, и останалите сте имали късмет, щом сте оцелели в онази канонада. Но най-доброто в тази история е фактът, че жената и детето са невредими. Не ти ли хрумна, Колинс, че Дън може да насочи оръжието срещу тях, да ги използва като заложници?

— Ами… — въздъхна Рейчъл и сведе глава.

— Не е зле да запомниш този урок.

Моли събра листата от рапорта.

— Този рапорт трябва да се вкара в компютъра. — Погледна към Рейчъл. — Да не си пропуснала нещо съществено? Например… нещо, което си скрила, заради опасенията, че ще стане достояние не само на мен, но и на капитан Бърнс?

„Може би… Може би сега е моментът да й го кажа.“

— Да, майор Смит.

Рейчъл взе листата. Опита се да отклони погледа си от веждите на Моли, въпросително извити в израз на безмълвно окуражаване.

— Миг преди да издъхне, сержант Дън сподели нещо с мен. Нещо… озадачаващо. Държах главата му в ръце. Не споменах за това предсмъртно признание, защото не бях сигурна какво се крие зад думите му. Пък и защо трябваше да занимавам капитан Бърнс с нещо, което не е негова работа?

— И какво каза той, преди да умре? — предпазливо попита Моли.

— Дън ме нарече „сестричке“. Каза ми още, че умирал щастлив, защото помогнал да пукне онази „чернилка“… Става дума за генерал Грифин Норт… — Рейчъл се запъна. Изглежда куражът не й достигна. — Дън беше ударен зле, много зле. Вероятно е изпаднал в делириум. Но да говори така по повод смъртта на генерал Норт? Това просто не мога да си го обясня.

— Разкажи ми го още веднъж. Дума по дума — тихо изрече Моли, вцепенена на стола си.

Рейчъл побърза да изпълни молбата й. Лицето на Моли внезапно бе пребледняло като платно. В един миг тя така се изплаши за нея, че прекъсна разказа си и попита:

— За бога, какво става с теб?

Но Моли въобще не обърна внимание на въпроса й, а продължи да й задава въпроси:

— Сигурна ли си, че това бяха последните думи на сержант Дън? Да не би да грешиш?

— Не, не греша.

— Някой друг чу ли ги?

— Не. Онези от Отряда за бързо реагиране тъкмо се бяха втурнали към вратата на склада. Когато стигнаха до мен, Дън вече беше издъхнал. — Рейчъл протегна ръка към Моли и докосна китката й. Кожата й бе настръхнала. — Няма ли да ми кажеш какво толкова те стресна?

Моли инстинктивно отблъсна ръката й. Само преглътна сухо и заговори трескаво, но гласът й беше спаднал с цяла октава. Рейчъл не помнеше някога да бе виждала друго така напрегнато и разстроено лице.

— Слушай ме много внимателно, Рейчъл. Все още ли твърдиш, че в онези последни мигове само ти си била до сержант Дън?

— Да, разбира се.

— А къде бяха жената и детето?

— Момчето беше останало в кабината на камиона. Прозорците на кабината бяха затворени, така че детето нищо не е могло да чуе. Освен това беше изпаднало в шок. — Тя млъкна, когато жестоката гледка отново изплува пред очите й. — А жената на Дън беше на десетина метра от нас, просната на пода. Нали той се беше нахвърлил върху нея точно преди аз да проникна в склада. Сигурна съм, че и тя не е чула нашия разговор.